„Истории от Академията за ловци на сенки“ от Касандра Клеър

Резултат с изображение за истории от академията за ловци на сенкиКасандра Клеър е един от онези автори, които с всяка своя следваща книга, надграждат световете, до които се докосваме. Заедно с приятният ѝ и лековат начин по който предава историята – книгите ѝ се четат бързо, като поглъщат цялото внимание на четящият от началото до края, а историите за нефилими и долноземци, колкото и познати да ни се струват, винаги има нещо ново, което да ни предложат. Така е и с „Истории от Академията за ловци на сенки“ – сборник с разкази, благодарение на който имаме възможността да се срещнем с герои от далечното минало като Теса, Джем и Уил, но и с герои като Ема, Джулиан и Марк. Преплитат се неразказани, до този момент, истории, които биха се харесали на почитателите на Клеър, искащи отново да се докоснат до нейното творчество.

1. „Добре дошли в Академията за ловци на сенки“
Сборника започва по един добър начин, като така гарантира още по-заинтригуващо вниманието, развитие. Саймън е един доста добре познат образ за всички – мундан, превърнат във вампир, но жертвайки се за близките си – отново бе човек, но с отнети спомени.
В този първи разказ той не е представен в ролята на героя, в която го възприемат всички. Вместо това е обикновен 18-годишен, решил да влезе в Академията и да се обучи за ловец на сенки и така да достигне Извисяването – шансът му да възвърне спомените за човека, който всички твърдят, че е бил. Макар и с основно лице Саймън, появяват се още и Изабел, Клеъри, Джейс и Магнус, но и друг магьосник, който опознаваме по-добре в последствие – Катарина Лос.

2. „Изгубеният Херондейл“
Това е разказ, който макар и малко, би задоволил любопитството на всеки, искащ да научи повече за рода Херондейл и един от роднините на Джейс – Тобаяс. История, която не всеки истински познава.

3. „Демонът от Уайтчапъл“
Това, което наистина обикнах в този разказ, бе появата на обичното трио – Теса, Уил и Джем. Освен тях се срещаме и с Гейбриъл и Сесили, други познати образи от „Адски устройства“. Тук всички те са изправени пред ново приключение, а в допълнение към това – в разказа има предостатъчно забавни моменти между Джейс и Саймън, които да разведрят обстановката.

4. „Нищо освен сенки“
Това е разказ, който бързо се превърна в един от любимите ми. В него срещаме образи като Джеймс Херондейл и Матю Феърчайлд и проследяваме зараждащото се приятелство между тях. Показват ни се приликите и разликите между двете момчета с техните родители и по този начин проследяваме колко различни, но и еднакви могат да бъдат сина на Теса и Уил и този на Шарлот и Хенри в сравнение с родителите си.

5. „Злото, което обичаме“
И докато третият разказ бе от гледната точка на Теса, то този тук е от тази на Робърт Лайтууд – бащата на Изабел и Алек. Робърт е един от онези герои, които дори и да искаш да харесаш, не можеш. В „Злото, което обичаме“, той разказва за един определен период от своя живот – този, когато е бил член на Кръга и неотлъчно е бил до Валънтайн, подкрепяйки го. В разказа Робърт не е единственият Лайтууд, с когото се срещаме. 

6. „На рицари, царе душите“
Клейва е известен с жестокостта си към нефилимите и долноземците, не веднъж сме ставали свидетели на решенията, които взимат и как тези решения са способни да унищожат нечий живот. В този разказ се убеждаваме още повече в това, виждайки как са постъпили с Хелън Блекторн, полуфея, чиято задача е да покаже пред учениците на Академията, че феите са същества, на които не трябва да им се има доверие. Това е урока, който всички ученици трябва да си извадят като поука след разказаната от Хелън история за баща ѝ и времето прекарано от него в царството на феите. Освен това, чрез този разказ, се обяснява и причината относно поведението на чичото на Джулс в „Лейди полунощ“.

7. „Горчив език“
Разказа освен, че ни среща с Хелън на сватбеният ѝ ден, където получаваме възможността да видим и останалите от рода Блекторн, то той ни среща и с техният по-голям брат – Марк, преди да бъде освободен и да се завърне при братята и сестрите си. Освен тях поява има и Изи, а срещите между нея и Саймън ме направиха дори още по-щастлива. 

8. „Огнено изпитание“
Тук проследяваме едно събитие, особено важно за ловците на сенки. Парабатайската церемония е добре позната на всеки читател на творчеството на Клеър, но е събитие, което не знаем как в действителност протича и такова, на което не сме присъствали досега в романите на авторката. Благодарение на сборника това се случва и проследяваме не коя да е церемония, а тази на Ема и Джулиан от „Лейди полунощ“. В тази история изиграват важна роля както Саймън, то така и Клеъри, на които им се налага да преминат през изпитание, определящо живота им занапред.

9. „За безкрайна нощ“
В сборника имаше няколко разказа, които ми харесаха и този беше един от тях. Тук участие взимат семейство Лайтууд, Джейс, Клеъри и Магнус, като освен тях се запознаваме и с малкият Макс, осиновеното дете на Алек и Магнус, който е познат на тези, прочели първата книга от „Тъмни съзаклятия“. Макар и в „Лейди полунощ“ вече да знаехме за съществуването на малкия Макс, то не знаехме как в действителност са решили двойката да предприемат тази стъпка в живота си, като в тази история всичко това се разяснява пред читателя. Не малко бяха и забавните моменти, породени от появата на детето на магьосника и ловеца на сенки.

10. „На два пъти слизаха ангели“
Това бе един прекрасен, изпълнен с чувства, завършек на сборника. В него виждаме отново познатите ни герои от „Реликвите на смъртните“, ставаме свидетели на сбогуването на син с майка, която си няма и на идея, че тази среща им е последна, но освен това отново се убеждаваме колко силни са чувствата на Саймън и Изабел един към друг. Това е история, пропита от спомените на Саймън от времето, прекарано в Академията – мястото, където в началото учениците се деляха на „елит“ и „утайка“, но достигайки до деня на Извисяването се превърнаха в приятели, дори в нещо повече – едно цяло.

Разказите до които се докоснахме бяха едно страхотно допълнение към останалите романи на Касандра. Благодарение на нея, но и на останали, помогнали „Истории от Академията за ловци на сенки“ да достигне до нас, ние имахме възможността още веднъж да се потопим в този свят, по един малко по-различен начин, който въпреки това ще достави удоволствие на всеки, привързан по един или друг начин, читател към хрониките, свързани с нефилимите, където всяка една история е истина.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Top books of 2016

„По залез“ от Александра Бракен

„Красива сватба“ на Джейми Макгуайър