събота, 3 юни 2017 г.

„За да си спомня“ от Лара Ейвъри

Резултат с изображение за за да си спомня лара ейвъри
„За да си спомня“ от Лара Ейвъри проследява историята на Саманта Маккой, момиче, чийто живот се променя след откритието, че е болна от рядка болест наречена Нимън-Пик. Въпреки че в основната на романа стои болестта, той съдържа важни житейски уроци и ни показва, че живота е само един и си заслужава да го изживеем пълноценно. Това на което Ейвъри е заложила не е съсредоточено толкова върху самото заболяване, колкото върху отношенията между героите. Темите за любовта, приятелството и семейството са пряко засегнати, като на всяка една от тях ѝ бе внимателно отделено внимание. По този начин се доказва каква голяма роля играят близките ни в нашият живот и каква голяма подкрепа може да получим именно от тях в такъв труден момент, в който губим всичко останало, което сме имали и за което сме мечтали през целия си живот.

Едно от нещата, които открояват „За да си спомня“ от останалите романи, където се срещаме с дадена болест, е начинът, по който Лара Ейвъри предава на читателя случващото се. Под формата на дневник, четящият не само се доближава още повече до Саманта, но по този начин и самата история звучи по-леко, в което участие взима и приятния и не натоварващ стил на писане на авторката. Това е роман, наситен откъм различни чувства, който поглъща вниманието и продължава така до самият край, когато осъзнаваме в малка част какво действително означава да живееш, а не просто да съществуваш.

Героите, които срещаме в този роман, са тези, които го правят толкова добър. Всеки бе различен от останалите, но успяваше да допринесе с нещо към историята и да я направи открояваща се.
Саманта Маккой е този образ, който предизвиква възхищение в голяма част от прочелите „За да си спомня“. Макар живота ѝ да се преобръща след откритието на Нимън-Пик, тя не сломява глава, а продължава да се бори за това, което винаги е искала. Израстването ѝ се състоя в това, че видя живота в една друга светлина и осъзна истинската му стойност, забеляза неща, които преди не са влизали в обкръжението ѝ. И това, с което Сам остана запомняща се в много читатели, докоснали се до този роман, е смелостта, която тя прояви и желанието ѝ за живот, което не изгуби дори и тогава, когато нямаше надежда. 
Един от героите, който неизменно бе до Сам, е Купър. Връзката помежду им е започнала много преди героинята да разбере за болестта, а това, което тя донесе със себе си бе сближаването на двама приятели от детинство, изгубили пътя един към друг в гимназията. Куп бе първият човек, на когото Сам призна за заболяването си, а подкрепата, която последва от негова страна след това, се оказа онова, което помогна на героинята да не се предаде, колкото и упорита да беше. Приятелството им, което постепенно се укрепи отново, бе онова, което винаги ме караше да се усмихвам. Тази нишка, която за кратко се бе прекъснала, бе съединена отново, а заедно с това връзката между тях единствено стана по-силна от преди.
Стюарт Шах е онова момче, за което всяка тинейджърка не би отказала да мечтае. Мил, готов на всичко за тези, които обича и талантлив, той също оказа нужната подкрепа на Сам и бе до нея в трудните моменти. Мади бе най-добрата приятелка на Сам и човекът, участващ с Маккой в дебатите. Мади бе тази, която бе до Саманта въпреки всичко, а приятелството между двете момичета ставаше все по-силно с напредването в романа, въпреки малкото неразбирателства, които възникнаха помежду им. Единствено ми се искаше тази връзка между двете момичета да бе показвана по-често.
Героите, които Лара Ейвъри е създала, както и взаимоотношенията им с главният женски образ, са това, което не позволява на романа да се слее с останалите. Всеки един от тях прояви сила – Сам, борейки се болестта и последствията от нея, а приятелите и семейството ѝ я проявиха, въпреки че знаеха как може да приключи историята на един от най-близките им.

Лара Ейвъри показва пред читателя как светът ти може да се преобърне за един кратък миг и всичко градено с годините да се разпадне. „За да си спомня“ е роман, от който лъха надежда, любов, силно приятелство, но е и роман, който ни показва, че живота не винаги има щастлив завършек. Това е една прочувствена история, която, колкото и позната да изглежда, има какво да предложи на всеки един от нас, история, която ще предизвика възхита от упоритостта на Саманта, която има желание за живот и не се предава пред заболяването, отнело ѝ всичко, което някога е искала. Това е четиво, което би допаднало на всеки, искащ да се потопи в една реалистична, но красива история, пропита с много чувства и най-вече, показваща ни, че колкото и трудности да срещаме, трябва да се борим до самия край.

Понякога животът е наистина ужасен. Понякога те сюрпризира със странна болест. Понякога животът наистина си го бива, но никога не е прост. И когато обърна поглед назад, ще знам, че съм опитала.

Няма коментари:

Публикуване на коментар