„Червена като кръв“ от Сала Симука е едно от открояващите се четива, до които се докоснах през тази година до момента. Това е една по-различна версия на познатата ни приказка за Снежанка, която ни представя свят на болезнено минало, убийство и неговото разрешаване, както и на последствията от взетите ни решения.
Самият роман не се откроява единствено и само като идея от останалите заглавия, които съм прочела до сега, но прави впечатление и факта, че спада към финската литература. Това бе първата книга от този тип, която прочетох и макар високите ми очаквания да не се оправдаха напълно, бе едно добро въведение за напред.
Светът, който авторката пресъздава, е едновременно красив и ужасяващ. Читателят бързо бива въведен в него, макар в началото да е по-объркващо, а стилът на Симука е лек и приятен, въпреки че романът ѝ се определя като трилър. Това спомага за по-бързия прочит на „Червена като кръв“, а заедно с това действието не спира и за миг, като по този начин поддържа интереса на читателя от самото начало до края, когато всичко излиза наяве. Сюжета, колкото и сложен да звучи в началото, далеч не е такъв. Истината постепенно се разкрива, а самата история се проследява от няколко гледни точки, което спомага да следим действието през очите на всеки, допринесъл за появата на кървавите пари или разрешаването на загадката. Това е едно пътешествие изпълнено с тайни и опасности, при което любовта не играе роля, както в голяма част от подобен тип заглавия и вместо това единственото, на което героите могат да разчитат са самите себе си. Вниманието на романа бе изцяло съсредоточено върху разнищването на мистерията около кървавите пари и как са се озовали в фотолабораторията и ръцете на грешния човек.
Лумики Андерсон е тази, която допринася към разнищването на цялата ситуация. С бързият си начин на мислене и смелостта си, тя постигна повече, отколкото други хора биха на нейно място. Освен умна и решителна, тя криеше и много болка в себе си, причинена ѝ от любовта, и макар човекът, причинил и това вече да не бе част от живота ѝ, спомените за преживяното между него и нея продължаваха да я нараняват. Не само това я нараняваше обаче. Миналото на образа ѝ постепенно ни бива разкрито и така до края, когато се обрисува цялата картина. Лумики е човек, който не се определя като част от някоя група в училище, тя е човек, който предпочита да е сам със себе си. Борбена, смела, самостоятелна и непреклонна са част от чертите, които тя притежава като герой.
Елиза, Туука и Каспър са тези герои, които изиграват друга важна роля в сюжета. Те са тези, които се озовават на грешното място в грешното време, а единственото, което това им носи е далеч от това, което тримата са очаквали. И докато в началото виждаме женският персонаж като един страхлив и далеч не толкова умен образ, то в последните страници Елиза е разкрила повече от потенциала си в сравнение с началото. Двамата младежи пък са от онези образи, които водят разкрепостен начин на живот, и които макар да не са сред тези, на които се разчита, те биха положили усилия да помогнат в напечена ситуация.
Първата книга от трилогия „Снежанка“ е съвкупност от различни и интересни герои, бързо развиващо се действие, и история, която макар и базирана на познатата ни приказка за Снежанка, е съвсем различна от това, което всички познаваме. Приключения и неизвестности съпътстват разрешаването на загадката тук, а единственото, което ни остава да направим е да се насладим не само на красивата атмосфера, в която Сала Симука ни потапя, но и на това, което Лумики решава да стори за да излезе истината наяве по един или друг начин.
Макар и да получаваме отговори на възникналите въпроси, то в краят на първата част от трилогията възниква един друг, много важен при това, въпрос, такъв, който дава основната идея върху която ще се развива продължението на романа. Продължение с една различна история, но с далеч не по-малко тайни и заплахи. „Червена като кръв“ е книга, която макар и да не е чисто съвършенство, има какво да предложи на всеки един от нас, ако имаме желанието да се потопим в този опасен, но и привлекателен свят.
„В теб има част, която никой не може да докосне. Ти си ти. Ти си своя, а в теб е цялата вселена. Можеш да бъдеш каквото си поискаш. Когато си поискаш.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар