„Гневът и зората“ от Рене Ахдие

Рядко ще попаднете на негативно мнение относно тази книга. „Гневът и зората“ излезе на българският пазар преди малко повече от година, като все още помня колко бързо набра популярност романа и у нас. Година по-късно, разбрах на какво се дължат всички позитивни мнения относно написаното от Рене Ахдие и защо това е една от книгите, с които бе запомнена 2016 както и защо романа се превърна в любимо четиво на толкова хора от буктюб обществото.

В „Гневът и зората“ попадаме в един нов, по-различен и необикновен, но всепоглъщащ те свят, където всяка следваща зора означава нова смърт. Четивото, което е вдъхновено от приказките за 1001 нощ, обещава една интересна и вълнуваща история, изпълнена с тайни и вълшебства, поради които трудно би оставил и за момент романа на Ахдие.

Макар и вдъхновена от познатите ни истории за Шехерезада и цар Шахриар, написаното от авторката се различава от това, което можем да срещнем в „Хиляда и една нощ“. „Гневът и зората“ предава историята си по един плавен и увлекателен начин, а магията на арабската култура се усеща на всяка една следваща страница.

В книгата се срещат доста описания – от това как изглежда облеклото на героите до това с какви ястия се хранят. И въпреки това романът и за миг не успява да отегчи, а тези детайли дори спомагат да се потопиш в света, който е изградила Рене Ахдие. С красивият стил на писане на авторката, който се долавя дори и в превод, романът се чете бързо, а действието, което в началото се развива плавно, след стотната страница набира скорост и всичко започва да се случва неусетно.

Героите са едни от най-важните елементи в една книга. А тук те са тези, които обикнах почти веднага.

Шахризад бе едва на шестнадесет, но далеч по-мъдра за годините си. Първото, което разбираме за нея е, че е изгубила най-добрата си приятелка и е готова на всичко за да отмъсти на този, отнел я от нея и семейството ѝ. С решението си да стане следващата жена на Халифа, причината за толкова много смърт по земите на Рей, Шази се доказа като едно смело и борбено момиче, което не знаеше дали ще успее с целта си, но беше решена да открие причината, която стои зад смъртта на убитите момичета и да отмъсти за болката, която Халифа е причинил в момента, когато Шива се оказва една от многото, загубили живота си в двореца.

Младото момиче освен храбра, притежаваше и доза саркастичност, а хапливите ѝ коментари, повечето пъти отправени към Халид или Джалал, бяха това, което веднага ме караше да се усмихвам. Но докато всичко започна с омраза, то далеч не е гарантирано, че и ще завърши по този начин.

Халид е героят, който крие най-много тайни, но и най-много болка в себе си. Той знае, че хората го смятат за чудовище заради постъпките му, но далеч не се опитва да промени вижданията им. В началото го виждаме като студен и непреклонен, но зад тези му стени, се крие едно малко момче, станало свидетел на убийство и отгледано без бащинска обич. Момче, на което бързо му се е наложило да стане следващият халиф на Хорасан. С всяка следваща страница обаче истинската му същност се разкрива, а заедно с това наяве излиза и истината защо трябва да жертва живота на момиче при всяка зора, а с това се разбира, че Халид ибн ал Рашид далеч не е чудовището, за което всички го смятат.

Любовната история между Шахризад и халифа на Хорасан е очаквана, но дори и тогава предизвиква топли чувства в четящият. Рене Ахдие я е превърнала в нещо, което макар и познато, ти харесва. И макар главната героиня да мразеше Халид за отнемането на живота на Шива, а той да странеше от нея, двамата постепенно се сближават и омразата остава на заден план, докато друга емоция не заема нейното място.

Внимание бе обърнато и на второстепенните герои като Деспина и Джалал. Те бързо се превърнаха в следващата ми любима двойка образи. Тя бе смела и уверена, а той дързък, печелещ сърцето на всяка една жена с вида си. И двамата бяха саркастични, но и защитнически настроени към близките си. Хареса ми връзката, която постепенно Деспина и Шази изградиха и как макар и Деспина да бе прислужница на Шахризад, то тя се държеше непринудено със своята господарка.

Тарик и Рахим са друга част от образите с които се срещаме в „Гневът и зората“. Те са от онези герои, които харесваш в началото, но след дадена постъпка започват да ти стават антипатични.

Тарик бе този, който искаше да отмъсти за загубата на братовчедка си, а по-късно и да спаси Шахризад от Халифа. Воден от гнева си, понякога не мислеше трезво, а това, което смяташе, че е любов, която изпитва към главната героиня, е нещо, което по-скоро изглеждаше като дълбока привързаност.

source

„Гневът и зората“ освен завладяваща история, включва и интересни образи, кои от кои по-различни. Всеки се отличаваше от останалите, също както и всеки имаше собствени проблеми, с които му се налагаше да се справя, но през тези 416 страници ставахме свидетели и на израстването на отделни герои.

Романът е от онези, които предизвикват интерес още от първата страница и го удържат до последната. Рене Ахдие представя на читателя една приказка за халифа на Хорасан и съпругата му Шахризад, която пленява читателя, а единственото, което остава след себе си „Гневът и зората“, то това е нетърпението да разбереш как продължава тази история в следващата книга от дуологията. Това е роман, в който можем да открием жаждата за отмъщение предизвикана от болката, магия, но и омразата, която постепенно се превръща в любов.

„Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.“