Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2017

„Ангелски свят“ от Сюзън Ий

Изображение
Ревю на първа книга. „Ангелски свят“ е едно продължение на трилогия, което предизвиква буен интерес и доказва, че не винаги когато първата книга е на ниво, то следващата ще се окаже разочарование. Продължението на „Ангелско нашествие“ е далеч по-наситено откъм епични сцени и докато в първата книга тепърва се запознавахме с обстановката, то тя тук ни е вече позната, но и далеч по-тежка от това, на което станахме свидетели в предшественицата на „Ангелски свят“. Въпреки че положението се влошава, книгата продължава да бъде все така лека и бърза за четене – до толкова се потапяш в света ѝ, че не осъзнаваш когато си приключил и с последната страница. Единственото нещо, което романът оставя след себе си е нетърпението да разбереш какво ще се случи в третата и финална книга от тази пленяваща ума и сърцето история.
Продължението на първият роман започва от последната сцена, слагаща край на „Ангелско нашествие“. Чрез този избор на авторката, читателят бива запознат по-обстойно с героите и тяхно…

„Ангелско нашествие“ от Сюзън Ий

Изображение
В началото бях леко скептично настроена, понеже още отпреди самото му публикуване, мненията за романа бяха високи, а след като бе издадена и на българския пазар попадах само на положителни ревюта. След прочита на книгата обаче видях защо това е така и истината е, че „Ангелско нашествие“ е заслужила цялата популярност, която има. Това е една от малкото книги, които представят ангелите в по-лошата им светлина; тази, в която ги виждаме като същества, способни да унищожат човечеството вместо да го защитават, тази, в която те са далеч от онези мили образи изградени в умовете ни. И това е една от причините да харесам тази първа книга от трилогията, защото тя ни показва една нова страна, в която хора и ангели се борят едни срещу други, а не един до друг, както е в много други романи. Сюзан Ий успешно предава цялата атмосфера, до толкова, че читателят е способен да се пренесе в Сан Франциско и да изпита болката от раните на героите, да види ужаса, който е сполетял Света толкова бързо и неотда…

„Белжар“ от Мег Уолицър

Изображение
Рядко чета книги с подобна тематика като на „Белжар“. Самата книга е смятана като доста близка до „Ние, лъжците“ точно поради сходните неща между двата романа и като човек чел и двете произведения, няма как отрека, че това не е така, понеже ще бъде лъжа. Както в романа на Локхарт, то така и в този на Мег Уолицър виждаме герои, които биват измъчени и на пръв поглед – нищо и никой не може да им помогне да преодолеят нещото, довело ги до това състояние. И в двете книги светът е мрачен и изпълнен с болка, а героите са твърде млади за да я изпитват толкова силно. Всъщност колкото и тъмна и тежка да изглежда „Белжар“ отстрани за четене, това не е така, а дори напротив – самият стил на авторката предава историята по малко по-приятен начин отколкото би предполагал един човек, съдейки по основната идея. Романът е по-лек от колкото изглежда, но същевременно ни показва, че трябва да продължим да живеем, защото може да сме загубили някой, който е важен за нас, но единственото, което можем да направ…