June Wrap up and July TBR

6/12

Юни месец бе точно такъв какъвто и очаквах да е – натоварен относно училище, но това, което допринесе към правенето му по-добър са именно книгите, които прочетох. Останах крайно изненадана, че съм надминала обичайният им месечен брой, но освен това, всяка една от тях, ме заинтригува и определено мога да заявя, че този месец бе напълно ползотворен.

Първата книга беше „Уинтър“ от Мариса Мейър, с която поредицата официално приключи. Искаше ми се да има още от тази история, защото обикнах света изграден от авторката. Още със започването на първата книга през месец декември, стилът на писателката ме заинтригува, а тази последна книга ни дава един добър финал на тази така красива, и изпълнена с тайни за миналото на героите, история. Цяло ревю на последната книга тук.

Преди време излезе и продължението на „Перфектна химия“ от Симон Елкелес – „Правилата на привличането“, която бе толкова сладка и лично за мен – по-добра от предшественицата си. Историята на Карлос и Киара далеч повече ми се услади, и макар да харесвам връзката на Алекс и Бритни, то обичам тази на по-малкият брат му и дъщерята на професора. Въпреки това обаче, както в „Перфектна химия“ то така и в „Правилата на привличането“, авторката не е изневерила на стилът си. И в двете книги братята Фуентес имат свои проблеми, които се оказват пречка да бъдат с момичето си, но за разлика от Алекс, Карлос се държеше по-непринудено. Книгата, както и очаквах, се оказано едно леко четиво подходящо за топлите дни на лятото, когато се нуждаем от малко приключения. По подробно мнение тук.

Третата книга, която най-накрая завърших и не съжалявам, е „Фенка“ от Рейнбоу Роуъл. Авторката набира все повече фенове по света, а България не прави изключение. „Фенка“ е едно леко четиво, което със своята сладост е подходящо именно за този период от годината. Нещо, което съм забелязала в стилът на  Роуъл е, че във всяка една своя книга до този момент, която съм прочела, е, че тя вмъква реални проблеми, чрез което читателят има по-голяма възможност да се припознае в някой от героите и да се доближи до цялостната история. В този ѝ роман, писателката е вмъкнала забавни моменти, които подаряват глупави усмивки, доза истинност, но точно поради тези свои пречки по пътя си, част от героите израснаха и станаха тези, които им е предопределено да бъдат. „Фенка“ се чете изключително бързо, благодарение на лекият и сладък начин на писане, а историята на Кат и Ливай само очаква да те заплени. Цялостно ревю тук.

„Всички наши места“ от Дженифър Нивън я започнах през април и няколко месеца след това успях да я завърша не поради това, че е била безинтересна, дори напротив, но имах усещането, че все още не ѝ е дошло времето. В последните една-две седмици на този месец се замислих върху това, което знам за книгата като цяло, но и за самия ѝ край. Желанието ми, да разбера в детайли как се е достигнало до това събитие, нарастна. Останах крайно удовлетворена от това, което срещнах в този роман. Макар и по-тежка, книгата се чете бързо, благодарение на приятният стил на авторката. Ревю относно романът – тук.

Продължих с „Ейнджъл“ от  Джос Стърлинг. За никого не е тайна, че се привързах към тази сладка поредица и наистина харесвам стилът на авторката – лековат, а историите, които разказва за савантите в основата си съдържат една интересна идея. „Ейнджъл“ може би не е най-любимата ми книга от публикуваните до сега, но въпреки това ми допадна. За пореден път се споменават познати имена, а с други дори имаме възможността да се срещнем. Стърлинг успява по един приятен начин да съчетае всички свои герои с които сме се срещнали, което не ни позволява да ги забравим дори и за един миг. Книгата е лека и напълно подходяща за тези топли дни от лятото. В себе си носи доза сладост и няма как да не зарази и самият читател.

В последните дни на месецът се захванах и с очакваното продължение на „Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас – „Двор от мъгла и ярост“, от която ми остава още малко, но въпреки това мога да заявя, че е далеч по-добра от първата книга и наситена с далеч по-интересни събития, както и с обрати, в които да се влюбиш, но в същият момент разбиващи сърцето ти на малки парченца. Всичко, което ми се искаше да видя в първата книга, тук го има има – от израстването на героите до доопознаването на други такива, а самият роман в себе си преплита саркастични отговори, интересно минало, напрегнати и сладки моменти, а най-вълнуващото тепърва предстои да се случи. По подробно мнение тук.

С шест книги приключих юни и толкова и ме очакват за идните дни. Освен посочените, ми се иска да се включа и в Българският Книжен Маратон като повече информация за него - тук.
За някои от категориите вече имам подбрани варианти, за други тепърва ще търся. Ето и кои книги ми се иска да прочета до 31 юли.
Първата от тях е „Сянка и кост“ от Лий Бардуго. Напоследък все по-често започнах да попадам на ревюта относно тази трилогия, а понеже съм започвала книгата два пъти, но не съм стигала по-далеч от 30-тата страница, ми се иска най-накрая да опозная и света, изграден от Бардуго.

Продължавам с друга книга, която съм започвала, но нямах желание да чета, а именно – „Друговремец“ от Диана Габалдон. В началото на годината, когато си задавах годишното предизвикателство в goodreads, си бях обещала да прочета някоя по-обемна книга, а това време е точно периодът, който смятам за най-подходящ за нейният прочит.

Не съм чела нещо на Касандра Клеър от доста дълго време, а световете, които тя изгражда ми липсват. С излизането на последната ѝ книга ми се прииска отново да се докосна до нейният стил, но най-вече до един много обичан магьосник. „Хрониките на Магнус Бейн“ ме чака нетърпеливо от доста време и се надявам, че то най-накрая настъпи.

„И заживели щастливо“ от Кийра Кас е следващата ми цел. Макар че сложих край на тази така обичана поредица през месец май, има част от мен на която и липсва светът на Максън и Америка. Останах доволна от краят в „Короната“, но ще бъда още по-удовлетворена ако имам възможността да се докосна още веднъж до светът, изграден от авторката.
Друга книга, с която ми се иска да се запозная, е „Истината за завинаги“. Още през август 2015 планирах да прочета някоя книга на Сара Десен, но така и не го изпълних. Не знам почти нищо за творчеството на авторката, дори и за нея самата, но все има първи път. 

Последна, но не и на последно място, смятам да се заема с „Неизчезваща“ от Александра Бракен. Краят на първата книга ме остави разгневена със сълзи в очите, а самият роман очаквам още след момента когато затворих последната страница на „Тъмна дарба“. Липсва ми всеки един от героите и с нетърпение очаквам да разбера каква ще е съдбата им в това продължение.