30 април 2016 г.

April Wrap up and May TBR

4/12
Напоследък желанието ми за четене го има, докато не започна дадена книга, а самият им избор ми отнема повече време отколкото отделям за техният прочит.
Месец април успях да прочета три книги, които за сметка на техният брой, се оказаха едни от най-добрите до този момент.
Първата, с която започнах и месецът, беше "Въздигната" от Аманда Хокинг, чиято трилогия "Трил" започнах още през март. Макар и с предвидими събития, всяка една от тях беше лека и подходяща за това време от годината. По една или друга причина очаквах да бъдат нещо по-сухо и далеч не толкова интересно, но дори и да не се превърнаха в любими четива, то те са добре дошли за тези, които тепърва навлизат в тази общност от четящи.
Изключително доволна останах и от „Кралица на сенките“ от Сара Дж. Маас, която се оказа най-добрата на авторката от цялата поредица до сега. Наситена от нестихващо действие, Маас е успяла да запази тази черта на книгите характерна още от самото начало, но заедно с това я преплита и с нови елементи. Цялото ревю може да прочетете тук.
„Самодива“ от Краси Зуркова се оказа последното четиво за този месец на което обърнах внимание, но което напълно го заслужаваше. Дебютният роман на писателката преплита гръцка митология заедно с характерни за България места и митове. Романът съдържа в себе си достоверност, но и щипка фентъзи, което е в умерени количества. Самият стил на авторката е приятен и доставя удоволствие от четенето, потапя те в този свят на Самодиви и проблемите на Теодора Славин. По-подробно мнение скоро.

Месец май ще измине най-бързо от тези до този момент. А заедно с всички класни и изпити, идва и излизането на някои нови книги - началото на нова поредица или краят на много обичана такава.
„Скритият оракул“ от Рик Риърдън е една от тях. Винаги щом предстои излизането на книга на чичо Рик се вълнувам, а именно заради този изпълнен с приключения свят, но и лекият стил, чрез който авторът успява да предаде цялостното съдържание.
„Уинтър“ от Мариса Мейър, които читатели, обичали този свят, продължение очакват от доста време. За кратък период в краят на миналата година и началото на тази, се превърнах в една от тези, които обичат света на Синдер и нейната свита. Няма как да не спомена, че дори и изминали около три месеца, този свят ми липсва.
Предпоследната, която очаквам с доза интерес е „A Court of Mist and Fury“ от Сара Дж. Маас. Първата от новата поредица на авторката постави добра основа, любопитно ми е в каква посока ще се развие действието в нейното продължение.
И не на последно място - „Короната“ от Кийра Кас при която не знам вече какво да очаквам. Единствено мога да се надявам, че тя ще бъде издадена в срок и ще бъде най-добрият финал, възможен за тази поредица.

17 април 2016 г.

„Кралица на сенките“ от Сара Дж. Маас

Ревю на първа, втора, трета книга.
Докосвайки се до света в „Кралица на сенките“ осъзнавам колко ми е липсвал не само той, но и срещите с така любимите, и вече близки, герои.
Макар да съм се приспособила към стилът на Сара, той продължава да ми се струва все толкова пленителен колкото когато започнах първата книга. А авторката е способна да ни изненада, като постига този ефект отново и тук, като смело мога да заявя, че печели в класацията ми за любима книга относно тази поредица.
„Кралица на сенките“ сама по себе си можеше да приключи историята до тук. И въпреки това удовлетворяващо продължение, примесено с подходящ край, читателят има какво още да види в света на принцеса Елин и нейното обкръжение.

Стилът на авторката успява за пореден път да привлече читателят като с нетърпение той да очаква навлизането в историята, но същевременно поддържа еднакво ниво на лекота и не затормозява четящият я, а колкото по-близо сме до последната книга, толкова по-вълнуващи събития се случват.
С приближаването към последните страници ми се искаше да отлагам прочита ѝ колкото се може по-дълго, но в същият момент тръпнех от очакване да разбера какъв е краят. И не останах никак разочарована от него.
Чрез това продължение откъм страна на „Огнената наследница“, четвъртата книга успява да разбули тайни, чиито отговори очакваме още от самото начало. Примесено с тях, Маас е до изградила старите герои, но и ни запознава с нови такива, благодарение на които картината започва да става все по-цялостна.

С всяко следващо продължение, ние проследяваме развитие при всеки един от героите. Сближаваме се с някои от тях, а други тепърва ни предстои да ги опознаваме.
В „Кралица на сенките“ има няколко нови попълнения без които книгата нямаше да постигне същият ефект. Макар и някои от тях да ни се струват без особена важност, всеки един от тях изпълни и тепърва му предстои да изиграва роля в тази игра.

В предишните три книги видяхме Селена Сардотиен - обучен асасин, който тук ни е представен вече в образа на Елин Ашривер Галантиус - кралицата на Терасен. На няколко пъти видяхме страната ѝ на убиец, но в голяма част от книгата тя се държеше като кралицата, която е родена да бъде. За пореден път се доказва като един от най-силните и смели герои, готови да се изправят пред всичко и всеки за да постигнат целта си, но едновременно да запази и живи тези, които обича. Връзката между нея и Роуан е изключително силна, а двамата изглеждат по-близки от всякога. Елфическият принц се превърна в неизменна част още в предшественицата на „Кралица на сенките“. Роден войн, но и психически слаб става ли дума за безопасността на своята кралица. Роуан е с тежко минало и това е причината да изглежда безчувствен, но постепенно ние се докосваме все повече и повече до него и вътрешните му мисли, които го измъчват - откриваме причината за постъпките му и че далеч не е толкова безразличен към случващото се.
Дориан, с който започва и самата книга, е въведен чрез по-различен начин по който да го види и самият читател. Измъчван от това в което го е превърнал кралят, принцът предизвиква различни чувства - от болка и съжаление до любов и надежда.
Каол се показа в по-различна светлина за разлика от предходните три книги. За пореден път получаваме доказателство за силната връзка между него и принцът, на какво са способни за другият. Тук той не е стражът с който сме свикнали, а нещо повече. Ролята му в „Кралица на сенките“ беше от съществена важност за цялостното развитие и макар в началото да ми беше леко антипатичен, на малко по-късен етап това чувства изчезна и той отново се превърна в онзи Каол, който обичаме да виждаме - завърна се по-смел от преди, но заедно с това и осъзнаващ колко неща са се променили в живота му.
Едион ме впечатли още при първата си поява пред очите ми. Харесва ми тази силна връзка между него и Елин, която въпреки десетгодишната им раздяла, не е спряла да се до изгражда с времето. Ставаме свидетели на какво е способен той за да предпази кралицата си, както и тя за него. Двамата си приличат повече отколкото изглежда и въпреки препирните помежду им, ние сме способни да проследим любовта и загрижеността която изпитват към другият.
Друг герой, който претърпя развитие по време на тази книга е Манон, въведена като такъв в „Огнената наследница“. Макар тогава да не ми беше един от най-интересните персонажи, тук се превърна в един от тези, чиито глави очаквам с интерес. Макар и Водачка на Крилото, ние видяхме страхът, който тя изпитва от Баба си - нещо, което я отдалечава от понятието "безстрашна", като постепенно нейното студенокръвно поведение започна да изчезва, но не напълно. Заедно с Тринадесетте си, те внасяха доза вълнение и предизвикваха буен интерес.

Един от първите нови герои с които успяваме да се срещнем е Лизандра. Двете със Селена имат своето минало, но отношенията им с времето започнаха да стават все по-добри. Самата история на новата героиня е по-тежка, но именно тя е направила толкова силна. Тя става част от тези персонажи, които са готови на всичко за тези, които обичат. Изключително грижовна, Лизандра е показа в топла светлина за новопоявил се герой.
Несрин е следващият нововъведен такъв. Младата бунтовничка се причисли към групата на смелите и борбени герои, и макар че има какво още да научим за нейното минало, е поставено добро начало към опознаването ѝ.
Елида, макар и външно да изглеждаше слаба, се доказа като по-силна психически. Детството ѝ като цяло не е било никак лесно с чичо като нейният, но въпреки това тя имаше борбен дух и се мъчеше да оцелее, дори това да означаваше да се прави на по-ранима Надеждата беше нещо, което тя вярваше, че я крепеше.
И най-накрая настъпи срещата със всеизвестният Аробин Хамел, довел до изграждането на Селена Сардотиен като образ. Интересен, но в същото време и антипатичен образ. Останах предоволна от последвала го съдба.

Връзките, които Маас е изградила между главните герои стават все по-силни, а израстването при някои от тях е доста явно. Изглежда, че изграждането им е една от силните страни на писателката.

source: tumblr
Първата част на книгата, съпоставена с втората, изглежда по-бавна, докато в следващата нещата се случват едно след друго, едва давайки шанс на читателят да обмисли случващото се преди нещо друго да го последва. Във втората се разкриват далеч повече истини, което не означава, че първата е нещо лошо - хубавото тук е, че и в двете части се случват по съществени обрати, благодарение на които вниманието се приковава повече от всякога в историята на Терасен и Адарлан и това, което предстои.
„Тя беше огън и светлина, и пепел, и въглени. Елин Огнено сърце не се прекланяше пред никого и пред нищо, освен пред короната, която ù принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването... и триумфа.“

1 април 2016 г.

March Wrap up and April TBR

3/12

По една или друга причина, месец март се оказа най-успешният ми спрямо книги и техният прочит. Правейки равносметката в този момент, осъзнавам, че съм надминала обичайната бройка от три романа, съпътстваща ме още от самото начало на 2016.

Първата книга, която започнах през изминалият месец беше "Подменена" от Аманда Хокинг. Попадала съм на няколко ревюта относно трилогията, но по никакъв начин не показвах интерес към идеята на авторката. В край на сметка след завършването на първата книга, впечатлението ми беше далеч по-добро отколкото очаквах. Идеята се оказа що-годе интересна, въпреки че вълнуващите моменти настъпиха едва в последните страници. "Подменена" се оказа леко и приятно четиво с което читателя може да разнообрази след тежък ден.
Последвана от следващата книга в трилогията, "Разкъсана" се оказа едно сравнително добро продължение на вече познатата ни история. Имаше един съществен обрат, след който историята и миналото на Трил общността започна да става все по-ясна на читателя. Запознаваме се по-отблизо с миналото на принцесата и какви ще бъдат задълженията й за напред. Ставаме свидетели на това, което преживява тя през периода от разбирането на каква е целта й в живота и как се променя той, като от спокоен и еднообразен се превръща в сложен и натоварващ. Самата Уенди бива обгърната от неизказани истини.
Обратите и в двете книги не бяха чак толкова предвидими, което ги прави не толкова за подценяване от читателя.
Третата книга, в чиито свят попаднах, беше "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд. Началото не звучеше обещаващо, но във втората част действието беше с далеч по-интересни събития, но бе и по-раздвижено като почти във всеки един момент се случващо по нещо, което да грабне окото на четящият.
В тази книга наблюдаваме развитие върху героите, като авторката се е справила чудесно както с тяхното до изграждане, то така и с магичната обстановка, пренасяща ни в един друг свят от Червени и Сребърни.
По-подробно мнение може да прочете тук.
Продължих със "Морето на спокойствието" от Катя Милей, която и без това беше в tbr листа ми твърде дълго. Книгата засяга важни теми върху които да се замислим, но въпреки това не бе толкова тежка за четене. Опознаваме един нов свят, изпълнен с проблеми, а Катя Милей ни пренася в една по-драматична, но заедно с това изпълнена с любов и нежност, атмосфера. Колкото повече читателят навлиза в историята на Настя и Джош, толкова по-запленен е той. Темпото с което започва романът може да се сметне за бавно, което по-късно бива реванширано чрез достатъчно бързо-развиващото се действие. Въпреки това, ние биваме запознати постепенно с характерите на героите и историята им зад тези им маски. На двамата главните герои им се е наложило да пораснат твърде бързо за да оцелеят. Всеки притежаваше вътрешна сила, която ги правеше това, което в действителност са.
"Перфектна химия" от Симон Елкелес беше финалът за месец март. Историите, базирани върху идеята за лошо момче и добро момиче отдавна се смятат за клише. Въпреки този факт, книгата на Симон успя да привлече вниманието ми малко след като набра доза популярност в социалните мрежи. Тук Алекс и Бритни не са типичните представители на този вид сюжет. И двамата имат проблеми с които да се справят и живота им е далеч по-сложен от това, което останалите си представят че е. Хората виждат само това, което Алехандро и Бритни им позволяват. С добро развитие и комични ситуации, книгата остава приятни емоции в читателя. Не всичко в книгата обаче бе цветя и рози - понякога ситуациите бяха далеч по-заплетени отколкото изглеждаха. 
"Перфектна химия" разполагаше както с интересно развитие на действието, то така и с със силни персонажи, готови да защитят тези, които обичат. 

Идният април се очертава малко по-сложен с наближаването на юни месец и поради това съм заложила на "Всички наши места" от Дженифър Нивън, която така и не успях да прочета през изминалите дни.
Втората, и последната за сега, за април е "Въздигната" от Аманда Хокинг.