24 февруари 2016 г.

„Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас

„Двор от рози и бодли“ е поредното доказателство от Сара Дж. Маас за невероятният ѝ стил на писане.
Чрез тези 496 страници е успяла да преплете много от чувствата по интересен за читателя начин, а заедно към това допринася и интересната историята.
Светът, който Маас е създала в тази си поредица е умопомрачително добър, също както и в другата ѝ такава - „Стъкленият трон“. Въпреки това зад тях стои една различна история, която ги различава една от друга.
Магията се усещаше още от самото начало; и тя не присъстваше единствено като част от героите.
„А и как излъчваше мрак, как горяха тези виолетови очи, като звезди...“
Историята беше изпълнена освен с магнетична атмосфера, то и с нежност, която допринасяше сладост, но въпреки това „Двор от рози и бодли“ продължаваше да бъде също толкова мрачна на места, колкото ако тя не присъстваше.
Макар и основана върху идеята за „Красавицата и звяра“, книгата е способна да спре дъха ти за секунди и при най-малкият обрат. По този начин писателката успява да задържи вниманието на читателят до последната страница.
Първата част от новата поредица на Маас е изпъстрена с чувства – преплетени биват любовта и болката, омразата и жестокостта.
Самата история на Притиан бе достатъчно интересна; Маас е използвала достатъчно описания та да може четящият да си представи този свят през своите очите. Авторката ни предоставя по-различна версия от обичайната на самите елфи, техният начин на живот. Разделението на дворовете също беше добър принос към сюжетната линия.
Въпреки всички положителни черти, книгата имаше и отрицателни, като заедно те я направиха напълно подходяща.
Самата Маас е обърнала внимание както върху героите и обстановката в която живеят, то и на същества като сюриели и нагите, като макар без особено информация за тях, допринасят към атмосферата в която се намира читателят и му подпомага да доизгради света в „Двор от рози и бодли“.
До краят на първата част от поредицата има облак от мистерия, който обгръща героите и ние можем да видим само толкова, колкото Сара е отредила докато не настъпи момента на истината. Случайните изказвания на героите може да бъде далеч от това; понякога и най-безсмисленото изречение придобива значение.

Нишките, обвързващи персонажите с тяхното минало, са тясно свързани една с друга и по този начин не се получава разпокъсване между историите.
Самата книга е написана по начин, по който бързо да свикнеш с обстановката и да започнеш да преживяваш случващото се с действащите лица.

За пореден път авторката се е справила отлично както с изграждането на света, то така и с това на героите. Както и в другата ѝ известна поредица, то така и тук тя е изградила силни герои, готови да бранят своето и са по-смели отколкото се очаква.
https://41.media.tumblr.com/b7ddbcc7b1391a369b9a32ff7702a9c8/tumblr_nxay5cXw8U1rvn76go1_1280.jpg
source: tumblr
Фейра е очертана като психически, но и физически, силен образ още в началото на историята, но далеч от силната Селена Сардотиен. Постепенно бивахме запознати с животът на Фейра и задълженията, които я съпътстват, въпреки че тя е най-младата в семейството. Зад маската на този смел образ, можем да открием следа, макар и малка, от момичето, което е била преди и това, което е станала за да издържа семейството си. Върху нея бива цялата тежест, тя е опората на семейството, а обещанието, което е дала не олекотява нещата. И хубавото на нейният герой, е че въпреки всичко тя бива тази, която е способна да стане и след най-страшният удар. Неведнъж ставаме свидетели на борбеният ѝ дух.
Тамлин – звярът, който е далеч от това понятие. Той също е един от най-интересните образи, изграден в „Двор от рози и бодли“. Ставахме свидетели на животинската му страна, но заедно с това се запознавахме и с неговата по-мила, нежна и обичлива версия. Животът му бива далеч по-заплетен отколкото ни е предоставен в началото. Той се доказа не само пред читателите, но и пред Фейра още едва в първите няколко глави с постъпките си и топлите си жестове.
Люсиен и Рисанд се оказаха от голяма важност в цялостната история. Люсиен внасяше доза топлина, животът му не е бил никак лесен и въпреки това хуморът от негова страна присъстваше. Рисанд от друга страна ми изглеждаше противоречив. В началото на книгата ние почти не го срещахме като персонаж, но във втората част той е едно от най-ярките лица. Привидно загадъчен, той беше един от героите, които запазиха тази си мистерия до краят и дори тогава не успяхме да видим много от истинската му същност.
http://45.media.tumblr.com/81ab047944197d21f0ed0936a558036d/tumblr_mv7ewsDPEp1skkyfpo1_250.gif
source: http://feyreandtamlin.tumblr.com/
„Двор от рози и бодли“ е изключително интересно, и леко спрямо стилът на писане, четиво, което грабва с различната история на елфите и това, пред което трябва да се изправи всеки един от героите.
Действието се развиваше с умерено темпо в началото, но няколко страници преди краят, Сара Дж. Маас дава на читателя обилна доза от обрати, каращи ни с нетърпение да погълнем последните страници и да предизвика интерес спрямо продължението на поредицата.
„Двор от рози и бодли“ е едно успешно начало на една нова поредица, на която се заслужава да се обърне внимание. Заедно с добрите описанията на авторката, смелите и силни герои, книгата е способна да изпрати читателите в едни нови, изпълнени с нетърпелив интерес, дълбини.
„Но аз въпреки това се отдадох на този огън, хвърлих се в него, в Тамлин, и се оставих да изгоря.“

16 февруари 2016 г.

„Връзка“ от Рейнбоу Роуъл

Рейнбоу Роуъл се превърна в едно от най-известните имена в Young Adult литературата с романите си „Елинор и Парк“ и „Фенка“.
„Връзка“ е друг популярен роман на Роуъл, който успява да докосне голяма част от аудиторията. Предназначена по-скоро към Adult литературата, „Връзка“ кара читателя да се замисли върху самата история на главните герои и колко по-различно ще бъде бъдещето им ако настъпи дори и лека промяна върху събитията от миналото.

Това се оказва и един от най-големите страхове на Джорджи Маккул.
Вниманието е акцентирано върху проблемите в семейството, а заедно с препратките на Рейнбоу, историята става далеч по-реалистична.
Светът изграден от авторката приковава вниманието, въпреки че самата книга започва по-бавно и не чак толкова вълнуващо, като тепърва биваме въвеждани в главната идея.
Стилът на авторката също не бе за подценяване, отново. За пореден път, макар и по-сериозната атмосфера, тя пише по увлекателен и приятен начин, способни да накарат читателя да се отпусне докато чете за неволите на героите.
Проблемът между Джорджи и Нийл беше далеч по-сложен от колкото изглеждаше, а решението ѝ да остане на работа по време на Коледните дни беше последната крачка към отчуждаването им.
Читателят е способен да види две страни на главният мъжки персонаж, като Роуъл ни запознава най-вече с неговото „аз“ отпреди 15 години. И заедно с това постепенно навлизаме в тогавашните проблеми на двойката.
„Връзка“ е напълно способна да погълне цялостното внимание на читателя с красивият начин на писане, лекият стил и ненатрапчивите описания.
Магията съществуваше през всички 312 страници, което подпомага да бъдеш завладян от историята.
Може би тя самата не е нещо повече, но допринесеното от авторката, я прави различна заради специфичният ѝ начин на изразяване, преминем през героите и стигнем до самият развой на събитието.

source: bethanyactually.tumblr.com
Джорджи и Нийл се оказаха едно от най-противоречивите неща в романа. И заедно, и поотделно те имаха своите черти, които ги открояваха – Джорджи бе по-уверената и действаше импулсивно за разлика от съпруга си, който отделяше повече време на това да бъде родител и не бе толкова отворен към света. 
Още в самото им запознанство може да станем свидетели на различията помежду им - мълчаливият и спокоен Нийл, таящ всичко вътре в себе си, и Джорджи – готова да поеме по пътя на следващото приключение.
Двамата се оказаха с доста различия както в характерите си, то така и в личен план и самото си държание. И въпреки това тук се доказва, че е напълно възможно две противоположности да се привличат.
В историята и Нийл, и Джорджи трябваше да си дадат време насаме, колкото и тежко да им е. По този начин и двамата получиха шанса да обмислят взаимоотношенията си един към друг.
Сет, макар и не от голяма важност, имаше своите отделни моменти. Беше забавен и изключително приятно изграден, открояващ се най-вече с това, че живее за момента. Той самият не е голям привърженик на дългите връзки.
Алис и Нуми бяха най-малките, но същевременно и най-сладките. Те вдъхваха надежда, че отношенията между родителите им ще се възстановят към добро. И двете момиченца бяха изключително добре изградени спрямо възрастта си, като докрай те останаха този светъл лъч, озаряващ пътя на Нийл и Джорджи.
Рейнбоу Роуъл се бе справила отлично с изграждането и на второстепенните герои – Хедър, сестрата на Джорджи,  майка ѝ и Кендрик – поредният ѝ съпруг. Маргарет – майката на Нийл, също се открояваше от останалите, не толкова ярко, но беше част от тази група, при която всеки имаше собствени черти.
Хедър видяхме като осемнадесетгодишно момиче, което тепърва му предстои да срещне любовта. Станахме свидетели на грижовната страна на майката на двете момичета, а заедно с това и че след толкова връзки, то тя най-сетне е открила този, който да е до нея нея.
http://www.popgoesthereader.com/wp-content/uploads/2014/10/Wallpaper-Landline-1680x1050.png
source: www.popgoesthereader.com
Рейнбоу бе акцентирала върху проблемите, които би било възможно да срещнем в реалността при едно семейство и дали е възможно да поправим грешките си от миналото без те да дадат резултат върху настоящето. Сериозна тема, разгърната по интересен, но ефирен начин. Романът постига въздействие върху читателят и оставя своя отпечатък.
„Връзка“ от Рейнбоу Роуъл е роман, който си заслужава времето и вниманието, като по този начин е  неспособен да не остави топли чувства у четящия го.
Резултатът след прочита не е разочароващ и макар с не особено вълнуващо начало, авторката е успяла да преплете елементите по интересен за читателя начин, който да не го остави безучастен.
Чрез този свят, който срещнахме тук, ставаме свидетели на това колко различни може да са двама, но всъщност да са повече от подходящи един за друг. И как нещата могат да се възстановят, стига да осъзнаеш навреме грешките си. 
„Защото той не се смееше, когато нещо беше смешно. Смееше се, когато беше щастлив.“

12 февруари 2016 г.

„Тъмна дарба“ от Александра Бракен

http://scifi.bg/wp-content/uploads/2016/01/Tymna-darba-cc.jpgМакар и да не бях особено добре запозната с творчеството на Александра Бракен, писателката бързо се превърна в една от новооткритите автори, които за напред ще ме карат да тръпна в очакване. 
„Тъмна дарба“ е една от онези книги, които те изпълват с наслада от приключенията на главните герои и не те оставят намира докато не разбереш какъв е краят.
Светът изграден от авторката ни е предоставен по не чак толкова натоварващ начин, позволяващ на читателя да обмисли случилото се за кратко, след което отново да се завърне при главните герои и да продължи напред. Самият стил на писане на Бракен е също толкова увлекателен, колкото и самата идея.
Действието се развиваше ту с бавно и помагаше в осмислянето на случилото се, ту с бързо темпо при което приключенията идваха едно след друго и позволяваше на историята да се продължава напред като по този начин да не обикаляме дълго около едно ѝ също място.
Първите няколко страници ни запознават с ежедневието на децата, намиращи се Търмънд – „рехабилитационен лагер“, където те биват настанени след като биват отведени далеч от близките си, и именно прологът дава началото на историята.
В историята навлизаме постепенно, с всяка една глава ние биваме запознати със случилото се довело десетгодишната Руби до правителствения лагер, където тя прекарва шест години от живота си. Почти толкова, колкото в родният си дом.
Бива ни позволено да видим как се отразява случващото се на Руби и мислите, които я измъчват.

Образите с които се срещнахме се отличаваха коренно едни от други. Всеки един от тях беше различен и то не единствено заради своята група – било то зелена, синя или дори червена.
source: tumblr
Главната героиня беше представена като силен персонаж, разбира се със своите падения, но не се надяваше на чудо, а приемаше реалността. Знаеше, че спасение от Търмънд няма и не се и надяваше на такова, за разлика от други момичета в обкръжението ѝ. Макар в началото да се страхуваше от това в което се е превърнала, в последните страници тя ни бе показа като по-упорита и най-вече бе приела това, което е сега. Друго нещо, което успяхме да видим беше жертвоготовността, която бликаше от нея. Беше готова на всичко за да защити малкото ѝ любими хора. Освен в нея, я видяхме и в Лиъм, който освен това бе мил и грижовен, макар понякога да се забелязваше и наивността му. Той беше този герой, който и да искаш, не може да не харесаш. Беше изпълнен с любов, но това само подсилваше частта в него, която да се бори за останалите.
Преживял много, той се стараеше да не натоварва останалите със своите мисли, а дори бе готов да поеме и тези на приятелите му.
Малката Зу е един от онези персонажи, които радват читателя. Макар и единадесетгодишна, не показваше болката си, а я криеше зад усмивките си. Тя трябваше да порасне прекалено бързо за да може да оцелее в свят, където може да бъдеш заловен във всеки един момент. Това, че бе най-малка от групата не ѝ беше пречка да се изправя срещу техните неприятели само за да гарантира безопасността на екипа от който е част. Суземе се отличаваше най-ярко. И допринасяше тази светлина и в най-тъмните кътчета на книгата. Дунди, бе най-забавният герой. В началото се държеше дръпнато заради попълнението в отбора, но постепенно видяхме и по-топлата му страна, а студенокръвното му поведение бе нещо като защитна стена. Също като Зу и Лиъм, той искаше само да ги предпази. При появите си винаги ми носеше приятни чувства и го заобичах с всеки един изминал момент, той бе от онези персонажи, които се превръщат от неизменна част от книгата без които тя нямаше да е същата.
Екипът, който те сформираха направи приятелството помежду им по-силно и здраво, обедини ги в едно, но и им помогна да израснат както заедно, то така и като отделни личности.
Въпреки трудностите и всеки един от преследвачите им, те останаха сплотени и си помагаха, а връзката помежду им бе започнала да се изгражда още в първите няколко минути на запознанството им. Бяха като второ семейство един за друг.
source: prpldragonart.tumblr.com


Кланси Грей в началото на историята беше просто име. Единственият, който е успял да се измъкне от ръцете на тези лагери. Той бе този, който поддържаше мистерия около своят герой и вдъхна малко надежда, че бъдещето може да бъде различно.
Изграден като на реалистично добро ниво, той е този, който ти се иска да намразиш, но всъщност започваш да обичаш. Александра Бракен ни показва и едната, и другата му страна, като по този начин ни запознава постепенно  със самият него и натрупалите се в него гняв и омраза, разбира се, с малко заобикаляща ги любов. 

Читателят става свидетел на това какво е да си в такъв лагер като Търмънд и през какво преминават всички деца в него само за да оцелеят на следващият ден. 
С всяка една следваща страница действието се развиваше все по-добре и по този начин принуждава читателя да поглъща страница след страница, докато не осъзнае, че е прекалено близо до краят.
Светът в „Тъмна дарба“ е нещо познато, но и нещо различно. Докосваме се до хора с различни дарби и отношението на останалите към тях. За сметка на познатите ни тропи, Александра Бракен прави книгата различна с изградените персонажи, но и с това през което преминават те като по този начин дава на читателя това от което се нуждае. Всеки един от героите - споменат или не, бил в лагер като
Търмънд, се бори за своето оцеляване, а малкото останала надежда за бягство от тези лагери изчезва, оставяйки след себе си само разочарование и болка.
Примесена с епични сцени, но и доза смях, книгата е готова да ти поднесе купища от емоции - някои готови да те разбият на малки парченца, неспособни да събереш скоро след прочита на последното изречение, а други, които те карат да се усмихваш като идиот и да бъдеш в готовност за следващата доза напрежение, което следва.
Колкото до краят на „Тъмна дарба“, той е способен да те остави с кървящо сърце и в нетърпеливо очакване на следващата книга от трилогията.
„Стараех се да гледам напред, да напипвам стъпалата с крака, но нямаше как да не почувствам въздействието на тъмнината и проблясващите светлини върху психиката на останалите деца. Някои ридаеха истерично, други изглеждаха на път да припаднат, а трети се смееха. 
Смееха се, сякаш всичко беше просто игра.“