31 декември 2015 г.

Favourite books - 2015

source: http://autumncozy.tumblr.com/
2015 беше особено успешна откъм страна на книги, които ме плениха и не ме пуснаха до последният момент, а други макар и не чак толкова добри - ме вкараха в техният свят и ме запознаха с нови герои от които всеки един беше различен от останалите.
В началото на месец януари в goodreads си зададох като цел  да прочета 40 книги, а вече 365 дни по-късно бройката им е 79. Нещо, което смятах за недостижимо, а постигнах без да се осъзнавам стана напълно възможно. Попаднах на вълнуващи и заслужаващи повече от 5 звезди романи, рядкост, но и тях ги има, но и не чак толкова добри попадения.
Реших да обобщя в един пост книгите за тези 12 месеца, които не ме оставяха намира и за които, голяма част от тях будувах до посред нощите.

"Най-тъмните сили" от Кели Армстронг.
Реших да включа трилогията в списъка не поради друга причина, а заради това, че книгите бяха първите прочетени за изминалата година. В онзи момент идеята ми се струваше изключително добра, но вече месеци по-късно осъзнавам, че е имало голям набор от неща, които са били отрицателни.

"Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър.
Не бях напълно сигурно за този фентъзи роман. При дългата почивка между двете книги и отлагането на завършването на третата книга се колебаех дали мястото на романа е тук. И въпреки това колебание - света, изграден от Лейни Тейлър е като хващащ те в капан и не ти позволява да си поемеш глътка свеж въздух докато не разбереш какво става с историята на героите. Изграден по по-различен начин и открояващ се на фона на другите прочетени книги през годината, "Създадена от дим и кост" ме плени със своя динамичен свят. В началото е труден за навлизане и не на всеки би му допаднал като сюжет, но историята допринася най-различни чувства - от тъга до радост и обратното.

"Саванти" от Джос Стърлинг.
Поредицата и за напред ще си остане в сърцето ми. Историята на братята Бенедикт ще ме пленява всеки път щом се докосна до тази поредица. Не помня как открих Джос Стърлинг като
автор, но след първата книга бях убедена, че ще стане един от любимите ми.
(Ревю - "Мисти")

"Адски устройства" от Касандра Клеър.
Историята на Теса, Уил и Джем винаги ще бъде пленяваща. Историята на тримата главни герои се развива в по-далечна перспектива от тази на познатите ни персонажи от "Реликвите на смърните". Светът изграден от Касандра за пореден път прави впечатление и не отпуска нишката изградена от началото до самият край, който те съкрушава и външно, и вътрешно.


"Изборът" от Кийра Кас.
И четирите книги ме пренасяха през най-различни емоции. В един момент имаш сълзи от
щастие, а в следващия ти се иска да зашлевиш героите за глупавите им постъпки. Колкото и да ме правеха щастлива или ядосана, книгите на Кийра Кас ще останат запомнени с историята на Америка и Максън.
(Ревю - "Наследницата")

"Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс.
Заедно с "Рисунка за Айла", Стефъни Пъркинс ме плени в начинът си на писане, а книгите се оказаха далеч по-приятни за четене и доставяха повече удоволствие отколкото предполагах.

"Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас. 
Поредицата дойде в точният момент; историята на Селена те хваща още от първите няколко страници и не те оставя намира докато не стигнеш до последната излязла книга, докато не се докоснеш до света на Селена, Дориан и Каол.
(Ревю - тук, тук, тук)

"Онова лято" от Лорън Уилиг.
Историята на Джулия, Ник, Имоджен и Гавин винаги ще ме топли в най-студените дни със тяхната изпълнена с трудности, но щастлива любов.

"Мечът на лятото" от Рик Риърдън.
Подходящи за малки и големи, книгите на Рик Риърдън те изпращат в далеч по-приятна обстановка в която освен да се забавляваш, научаваш и нещо ново за някоя митология. Авторът предразполага читателя и неусетно той се чувства в свои води, заобиколен от препятствията на главните герои.

Следващите месеци също се очертават да бъдат интересни откъм страна на книги - нови, откриването на по-стари или продължаването на трилогии/поредици. Надявам се 2016 да бъде също толкова успешна за мен, а на вас пожелавам весело посрещане на новогодишната нощ и нека новата година ви донесе повече усмивки и положителни емоции.

The Christmas Songs Book Tag

source: http://beckisbookshelf.tumblr.com/
 Декември беше месецът на таговете. И въпреки че може да ви е писнало от тях - аз обичам да ги правя, а последните месеци тагове в блога почти нямаше, so. Благодаря на Кая, че ме таг-на.

1.“You’re a Mean One Mr. Grinch”: Посочи зъл герой, който обичаш въпреки всичко.
- Себастиан от "Реликвите на смъртните" е, може би, единственият злодей, който ще обичам въпреки постъпките му.

2.“All I Want for Christmas is You”: Коя книга най-силно се надяваш да намериш под твоето коледно дърво?
- Имаше доста книги, които желаех и щях да остана доволна от която и да беше под елхата. Получих "Аз съм номер четири" от Питакъс Лор, дълго стояща в списъка, но все отлагана.

3.“Rudolph the Red Nosed Reindeer”: Посочи герой, който преминава през сериозни препятствия и се научава да вярва в себе си.
-  Джулиет от "Разбий ме"; коренна промяна от първата до последната книга.

4.“Santa Claus is Coming to Town”:

a) Кой герой мислиш, че би бил начело на списъка за непослушните?
b) Кой герой мислиш, че би бил начело на списъка за послушните?

- Като непослушен мога да определя Вълка от "Скарлет", а негова противоположност би могъл да бъде Етиен от "Целувка за Ана".

5.“Frosty the Snowman”: Коя книга просто разтапя сърцето ти?
- Книгите на Стефани Пъркинс са подходящи за този въпрос; не са прекалено сладникави, има подходящо темпо спрямо сюжета и са подходящи за всяко едно време от годината. Друга такава книга е "Теория за любовта от пръв поглед" от Дженифър Смит.  

6.“Feliz Navidad”: Посочи книга, чието действие се развива в страна различна от твоята
- Всички, които съм прочела до сега са били извън България и освен това български автор не е присъствал в списъка ми за четене с изключване на литературата от училище. 

7.“It’s the Most Wonderful Time of the Year”: Коя книга с празнична тематика използваш, за да разпространиш радостта на Коледа?
- Единствената книга, която се доближава до празника и съм прочела до сега е "Сняг вали", so.

8.“Sleigh Ride”: С кой измислен герой би избрал/а да прекараш празниците? (не е нужно да е с любовен интерес!)
- Хав определено ще бъде добро попадение заради чувството си на хумор, но пък с Пърси няма как да няма поне едно приключение за празниците, което ще ги направи още по-интересни.

9.
“Baby it’s Cold Outside”: Коя книга, която не харесваш би жертвала да изгориш, за да се стоплиш от студа?
- Неведнъж съм споменавала, че "Преди да умра" вече не ми е толкова интересна и пленяваща, така че ще рискувам с нея. 

10.“Do you hear what I hear”: Коя книга мислиш, че всеки трябва да прочете?
- Не всеки би харесал дадена книга поради различия в предпочитанията. И все пак "Саванти" ми се струват подходящи и за малки, и за големи; тепърва навлизащи в света на книгите, но и такива, които са в него, но просто не са се насочили към този жанр.

30 декември 2015 г.

12 Days Of Christmas Book Tag

Бях тагната от Илияна за което и казвам едно благодаря.

1. A Partridge in a pear tree: Любима единична книга?
- "Онова лято" от Лорън Уилиг.

2. Two Turtle Doves: Любима двойка/шипване?
- Етиен и Ана са част от множеството любими двойки.

3. Three French Hens: Любима трилогия?
- "Разбий ме" от Тахере Мафи.

4. Four Calling Birds: Любимо измислено чудовище/създание?
- Ико от "Лунните хроники" от Мариса Майер.

5. Five Golden Rings: Посочи 5 златни книги



6. Six Geese a Laying: Rotten egg: Коя е твоята най-нелюбима книга?
- "Преди да умра" от Джени Даунам.

7. Seven Swans a Swimming: Покажи книга с вода на корицата

Atlantis Awakening (Warriors of Poseidon, #2)

8. Eight Maids a Milking: Каква измислена храна би искал/а да опиташ? 
- Лакомствата от книгите за "Хари Потър" от Дж. К. Роулинг.

9. Nine Ladies Dancing: Любим танц между двама герои? 
- Танца на Синдер и Каито от "Синдер" от Мариса Майер.

10. Ten Lords a Leaping: Любима адаптация на филм по книга? 
- "Хари Потър"  от Дж. К. Роулинг.

11. Eleven Pipers Piping: Любим саундтрак на адаптация на филм по книга?
- Love me like you do за "50 нюанса сиво" от Е. Л. Джеймс.

12. Twelve Drummers Drumming: Това е края на песента; кой е твоят любим край на книга? 
- "Единствената" от  Кийра Кас.

28 декември 2015 г.

„Сняг вали“ от М. Джонсън, Дж. Грийн и Л. Миракъл


„Сняг вали“ дава едно добро начало на месец декември; макар и не изпълнено с очакване на нетърпение четене моменти, книгата не е чак толкова лоша и ако по някаква случайност не си завладян от коледно настроение, то съчетанието на тези три истории може да допринесе към приповдигането му заедно с плейлист от музика на коледна тематика.

Първата история, а именно „Историята на Джубили“ от Морийн Джонсън бе сравнително интересна, сладка, но и предвидима. И въпреки това, всеки един герой, който беше част от нея допринесе с нещо, което я направи открояваща се от останалите.
Началото беше по-безинтересно главно поради това, че се запознаваме с рутината на Джубили и главното действие все още не е започнало.
Забавна, сладка и изключително приятна за четене през този период от годината, историята те разведрява от тежкото ежедневие и те предразполага като добринася към доброто настроение.
Главните действащи лица – Джули и Стюарт ми бяха изключително симпатични и макар да знаех накъде ще отиде действието, ми беше приятно да бъда част от тяхното кратко, но и забавно приключение.
„Може и да бях напълно обезумяла, но бях напълно обезумяла с маниери.“

Следващата по ред, „Мажоретно-фантастично коледно чудо“ от Джон Грийн не ме бе заинтригувала толкова като идея. И въпреки това е добра история, подходяща за Коледа, която ще те пренесе в по-приключенска обстановка и ще те забавлява с комичните ситуации на главните герои.
Колкото до тях самите – всеки един се отличава с нещо, а държанието им един към друг като приятели понякога ме караше да се усмихвам. Заедно те се допълват и пре-спокойно може да бъде изграден един цялостен образ от трима им като резултата ще бъде особено впечатляващ.
Тобин ми се струваше малко странен в самото начало и така и не успях да го харесам много, но в комбинация с Херцога ми допаднаха далеч повече; Джей Пи ми хареса най-много от останалите. Лично се открояваше със своите реплики и правеше някак сладко впечатление с поведението си.
Не беше никак лоша история; действието се разви в типичния за автора стил.
„– Направих го само за да привлека вниманието ти –
признах. – Може ли отново да те целуна?”

„Светецът-покровител на прасетата” от Лорън Миракъл, трета и последна по ред история е един добър финал, обобщаващ цялата книга.
Тук се запознаваме с Ади и споменатия в първатата история – Джеб. Историята помежду им ни бива разказана постепенно, без особено прибързване на действието.
Драмата, която Лорън Миракъл е вмъкнала тук не ме впечатли много; в дадени моменти се чувствах глуповато заради думите на главната героиня и решенията ѝ, които понякога не съответстваха на думите ѝ.
Хубавото на това е, че в последните страници Ади осъзнава каква е реалността и вече не бива чак толкова дразнеща в сравнение с началото.
Присъствие от страна на Джеб почти няма в историята му с Ади, а появата му се състои чак накрая, но въпреки това благодарение на няколкото си появи в предните две истории мнението ми за него не бе никак лошо, дори ми се струваше симпатичен, доколкото това е възможно в този случай.
Дори и Тегън бяха второстепенните герои, които играеха ролята на приятелки на главната героиня. И въпреки кратката им поява, двете заедно с Ади ми се сториха допълващи се една за друга към тяхното приятелство.
В последните страници на „Светецът-покровител на прасетата” всичко придобива една по-добра, весела и приятна атмосфера. Изпълнен със смях финал, историята на двамата герои придобива сладък край, които макар и нещо типично, няма как да не ти подари една усмивка.
„– Сега ще те целуна – предупредих го, защото знаех какво мисли по въпроса
за проява на чувствата на обществено място.
– Не – каза той нежно, но твърдо. – Аз ще те целуна.”

Историята освен да допринесе към коледното настроение, може да те плени със сладките истории на главните герои. Всеки един от тях е изграден по свой начин, открояващ се от останалите и накрая историите на Джубили и Стюарт; Тобин и Анджи; и Ади и Джеб се преплитат в една обща картина, която ни позволя да видим споменатите герои на едно място, всеки зареден със своите щастливи моменти заради човека до себе си.
Тази Коледа бе различна за всеки един от тях, разделиха се с нещо, но не по-късно получиха друго, което да ги накара да се усмихнат.

„Сняг вали“ от М. Джонсън, Дж. Грийн и Л. Миракъл е леко, с предвидим край, четиво, което въпреки всичко заражда положителни емоции и с което пре-спокойно може да се насладиш в някой от коледните дни.

25 декември 2015 г.

All I Want for Christmas Book Tag

 
Бях тагната от две момичета - Памела и Кая за което съм им благодарна. 

1.Кой герой искаш Дядо Коледа да остави под елхата ти?
- Каито. Напоследък ми е изключително интересен като персонаж и не ме подразнил с някоя от постъпките си.

2.Кой герой би искала да целунеш под имела?
 - Хав от "Кристал" на  Джос Стърлинг. Все добри черти в едно - саркастичен, мил, но и изключително грижовен; особено към сродната си душа.

3.Напиши твоя коледен списък за Дядо Коледа, кои ще бъдат твоите топ 5 книги в него? 
1) A Thousand Pieces of You - Claudia Gray
2) Queen of Shadows - Sarah J. Maas
3) If I Should Die - Amy Plum
4) The Iron Trial - Holly Black & Cassandra Clare
5) The Blackthorn Key - Kevin Sands

4.Тайна е, че Дядо Коледа е в Хогуортс, какво най-много искаш да получиш? 
- Времевърта на Хармаяни Грейнджър

5.Получаваш да прекараш един ден с героите и филмовите актьори от един фендъм, кой ще избереш? 
- Пърси Джаксън. Друг принос е, че Логан се вписва отлично в ролята на Пърси.

6.Кое измислено животно би искал/а да заеме мястото на Рудолф и което да срещнеш на покрива си? 
- Кентавър, може би.

7.Каниш 10 героя на твоето новогодишно парти, кои ще избереш? 
- Кайл; Селена; Венсан; Стюарт; Вълка; Себастиян; Ейдриън; Скай; Кару; Дийн

8.От кой герой ще излезе добър Дядо Коледа (не е задължително само външния вид, личността също се брои)?
- Крикет от "Звезди за Лола" на Стефъни Пъркинс

24 декември 2015 г.

„Скарлет“ от Мариса Майер

Приказката за Пепеляшка продължава и тук като заедно с това Мариса Майер във втората част на поредицата вмъква и момичето познато ни като Червената шапчица и Вълка.
Обвързана със „Синдер“, „Скарлет“ предлага запознаването ни с някои въпроси от първата книга, като в същият момент възникват нови на които тепърва да очакваме отговор.
Книгата предлага едно добро продължение на историята за киборг–механик и императорът на Източната република, допълнена с образите на нови герои.
Мариса Майер за пореден път се справя добре, а тук срещаме и израстването на герои от „Синдер“, най-вече на момичето-киборг. Каи също изправен пред проблемите на Републиката се опитва всячески да отбегне войната с Луна и да предпази жителите на земята. Проблемите с които Императорът трябва да се справи започнаха още в първата част на „Лунните хроники“, но на този етап положението става все по-сложно.

В тази книга по-голяма поява има на Скарлет и Вълка, а в дадени моменти проследяваме и действието около Синдер. Авторката ни запознава с една нова история, играеща ключова роля в поредицата, но в същият този момент наблюдаваме как се развиват нещата при Синдер.
Точно тези прекъсвания между отделните приключения на главните герои в „Скарлет“, получаваме известна доза свежест и разнообразие, които не ни позволяват да се отегчим от едната или другата история.
Има моменти изпълнени и с присъствието на Каи – не са много, но той също присъства в дадени участъци и така проследяваме три гледни точки – тази в двореца, при Скарлет и Вълка и при Синдер.

Героите се срещат с различни препятствия, но в последните няколко страници историята на Синдер и Скарлет се преплита и достигаме до така очаквания момент в който е време всичко да се подреди и да дойде същинската част – осъзнаването на принцеса Селена.

Мариса Майер отново не е изневерила на стила си и макар сериозността на действията, авторката отново е включила няколко забавни момента, които да разведрят обстановката.


“A captain always knows where his ship is. It's like a psychic bond.”

“If only we had a captain here.”


Макар и с тяхното присъствие, историята не става далеч по-лека. Има моменти в които читателя може да изпадне в състояние, които да го накара да зашлеви героите за постъпките им, а в друг да се чувства горд за това, че не е спрял да вярва в тях.


“We met less than a week ago and in that time I've done nothing but lie and cheat and betray you. I know. But if you give me a chance...all I want is to protect you. To be near you. For as long as I'm able.”


Синдер тук виждаме като по-израсъл персонаж, осъзнаващ накъде поемат нещата, макар и по-късно от нужното. Това, което трябва да се случи с нея е да приема същността си и да предприеме действия срещу това, което се случва в републиката.
Каи, макар и с доста по-малки появи от „Синдер“, виждаме като един изчерпан от към сили мъж, който дава всичко от себе си стига да има мир между Земята и Луна, но продължава да се измъчва за това, че е бил сляп през целият този период от време.
Капитан Трън е онзи забавен персонаж, който осъзнава случващото се, но въпреки това остава откъм положителната страна на нещата и говори случайни небивалици. Изключително свеж и приятен персонаж, появил се в точния момент.
Скарлет не веднъж ме учудваше с поведението си. И въпреки цялата тази драма в началото между нея и Вълка не ме подразни толкова. Това, което ми направи впечатление спрямо нея беше, че рискуваше всичко само за да открие баба си – единственото ѝ останало семейство след баща ѝ. Вярваше на сляпо, не знаеше нищо за миналото си и въпреки всичко твърдеше, че нейната Grand-mеre е невинна.
Вълка бе донякъде противоречив образ и не си сигурен дали напълно може да му се вярва. В един момент е като с държанието на най-милото момче, но в следващият го виждаш като уличният боец, който е в действителност. Никога не може да разбереш дали не крие нещо или каква е неговата история.

Авторката ни предоставя различни по характери герои, които освен, че разнообразяват историята предлагат и добро развитие спрямо всеки един от тях. Има не малко очарователни моменти, които обръщат нещата в другата посока, но преплетената история на Пепеляшка и Червената шапчица е достатъчно интересна за да поддържа интереса и за напред в поредицата.
Бива ни предоставен един достоен край за „Скарлет“, който да държи в напрежение как ще се обърнат нещата в „Крес“ и накъде ще поеме това приключение заедно с това, която история ще се преплете с тази на главните герои.


“I knew they would kill me when they found out, but…” He struggled for words, releasing a sharp breath. “I think I realized that I would rather die because I betrayed them, than live because I betrayed you.”

19 декември 2015 г.

„Синдер“ от Мариса Майер

Едно добро и завладяващо начало на поредицата. Отбягвах книгата по незнайни причини, търсейки си оправдание за това. И сега историята ми се стори по-пленителна отколкото предполагах, че ще е.
Началото може да не звучи обещаващо, но прочита на „Синдер“ определено не е загуба на време.
Историята за така добре познатата ни Пепеляшка е вградена и тук, но с далеч по-различен замисъл от типичната приказка.

Срещаме образи, които са ни добре познати – злата мащеха, двете доведени сестри като едната се оказва учудващо добра спрямо Синдер, принцът на бял кон без който една приказка не може да съществува. Нещо ново, което допълва образът на книгата е летумозиса – смъртоносна болест, която се разпространява из населението и прави нещата по-сложни от необходимото.
Мариса Майер влага доза интерес, приключение и разбира се – забавни моменти.



“I don't know. I don't actually remember anything from before the surgery."

His eyebrows rose, his blue eyes sucking in all the light of the room. "The cybernetic opetation?"

"No, the sex change."

The doctor's smile faltered.

"I'm joking.”

В съчетание с това, в тези 352 страници ни се предлага и да погледнем на нещата от по-различен ъгъл.
Историята на Синдер, киборг–механик, се преплита и с тази на Каито, бъдещият император на Източната Република. Това, което се случва помежду им е далеч от обичайното и още от първата им среща читателят може да предположи, че такива срещи ще има и за напред.

В първата книга от поредицата „Лунните хроники“ не липсват и загадки, които тепърва ще ни бъдат разкрити, а до тук е дадено само тяхното начало и всичко тепърва предстои.
Има неща за които ако четящият е внимателен ще забележи и ще навърже нещата за истинското минало, а може би и предположения за това какво се случи в бъдещето.
Това обаче не прави книгата предвидима, напротив. Начинът по който авторката е описала действието в „Синдер“ е грабващ вниманието, което дава обещаващо начало на историята, която се заплита с всяка една страница и подсилва интереса ако не за това какво ще се случи с главните герои, то поне с това как ще се развият нещата и какъв ще бъде краят на случващото се.
Колкото до развитието – то не бе нито прекалено забързано, но и не чак отегчаващо-бавно. Нещо друго, което подсили приятните ми чувства спрямо първата книга е краят – не ни бе разкрито какво точно да очакваме освен ако не сме запознати какво се случва в следващата книга – „Скарлет“.

Синдер бе не чак толкова инат, колкото със силен характер. И макар да не можеше да плаче или изчервява, то все пак беше част от нея и я изграждаше като персонаж, открояващ се от останалите с вида си. Макар за някои да беше киборг, който не заслужава да живее и всячески да се опитваше да се отърве от нея, то това, че главната героиня винаги се връщаше правеше нещата от една страна по-забавни за мен.
Прин Каи бе истинско определение на очарователен. Макар да му се наложи да постави на няколко пъти републиката пред собствените си чувства, той тепърва започваше да се изгражда като Императорът, на чиито рамене щеше да виси бъдещето на всички. Решенията, които взе в тази книга, а и тези, които тепърва ще взима за напред няма да бъдат леки и лесни, но въпреки това той ще продължи да мисли трезво, надявам се.
Левана бе почетен гост от, може би, средата на книгата. Още от споменаването на митовете тази жена не ми хареса. Типичната зла, егоистична, кралица. Не ме изненадаха нещата, които разбрахме до тук за нея, но пък играе важна роля в цялата история.

„Синдер“ е написана по един увлекателен начин, използвани са приятни описания, а начинът на писане не е труден за осмисляне и елементи от самата история може да върнат читателя към годините, когато „Пепеляшка“ бе част от сънищата ни и представите ни за бъдещето момче, което си представяхме като Принцът, идващ да ни заведе в далечното си кралство, изпълнено с усмивки и положителни емоции.
Книгата възвръща спомени, но и ни изпраща в по-далечна посока от тази за типичната приказка, обичана от нас като по-малки с по-различна представа за Пепеляшка и нейното бъдеще.

“Even in the Future the Story Begins with Once Upon a Time.”

3 декември 2015 г.

Winter is Coming Book Tag

 Бях тагната от Мери, за което и казвам едно мерси. Обичам да правя тагове.
1.Сняг: Красиво е когато всичко е засипано с него, но след това започва да се топиКнига/Поредица, която сте харесали в началото, но по средата вече сте загубили интерес: Поредицата „Вълците на Мърси Фолс“ на Маги Стийвотър

2.Снежинка: Нещо красиво и винаги различноИзберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели: Мрак  на Джилиан Флин

3.Снежен човек: Винаги е забавно да направите един със семейството си - Книга която е подходяща за цялото семейство: Хари Потър  на  Дж. К. Роулинг

4.Коледа: Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели: „Теория за любовта от пръв поглед“ на Дженифър Смит

5.Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа: „Нощният цирк“ на Ерин Моргънстърн

6.Целене със снежни топки: Понякога може да боли като те ударят - Книга която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв: „Аз преди теб“ на Джоджо Мойс

7.Пързаляне: Всички го обичахме, когато бяхме малкиКнига, която сте харесвали когато сте били деца: Нямало е такава.

8. Книга, която ви е разочаровала: „Кралица на кошмара“ на Кендар Блейк

9. Елен: Нещо която ни е скъпо - Книга, която има сантиментална стойност за вас: „Златна лилия“ на Ришел Мийд

Тагвам: Кая, Елена и Памела