31 юли 2015 г.

„Обречени на безсмъртие“ от Ейми Плъм

Ревенант, първа книга: Обречени на безсмъртие - Ейми ПлъмДействието се развива около Кейт Бомонт Мерсие, загубила родителите се и това е причината да се преместят заедно със сестра си във Франция. Ненадейно тя попада на няколко момчета в едно кафене, сред които е и Венсан, срещите им обаче продължават и за напред. Животът му обаче не е лесен, защото е ревенант и нещата през които и двамата преминават не са никак лесни.

Начинът на писане на авторката е лек и приятен за четене, не осъзнаваш колко бързо отминава времето и когато си стигнал до краят на първата част. 
Случващото се, се развива във Франция, Париж, което беше другата причина да започна тази книга и тя да ми хареса повече от очакваното.
 
Венсан, на пръв поглед (без да знаеш какъв е) е съвсем нормално момче, впечатлено от момиче, което едва е срещнало в някое кафене. След като Кейт разбира за същността му взаимоотношенията помежду им стават все по-добри и прерастват към нещо повече от харесване. Има раздели, където понякога ти се иска да убиеш един от тях (нищо, че един на практика не може да го убиеш ей-така).

Кейт в началото може да се опише като затворена в себе си, но предвид обстоятелствата, които сполетяват нея и сестра й в Ню Йорк, то донякъде тя има това право. И тогава се поява принца на бял кон. Всъщност Кейт е далеч по-силна от колкото предполага, че е.

Джоржия е по-голямата сестра на Кейт и единствената й връзка между предишният й живот в Ню Йорк и тази с родителите й, въпреки дядо и баба си.  Джорджия е забавна и въпреки караниците помежду нея и Кейт, тя я подкрепя в решенията й и е до нея в трудните моменти. В първият момент читателят може да реши, че тя не страда за загиналите си родители, но всъщност просто не показва чувствата си като по-малката си сестра.

Амброуз, Жул, Шарлот и Шарл не са никак маловажни и всички са свързани като едно семейство. И не са никак неприятни както изглежда в началото.

Връзката помежду всички герои е изградена по един специфичен начин, който няма как да не те накара да се усмихнеш; а любовта на Вен и Кейт е по-скоро сладко-горчива отколкото сладникава. Забавните моменти също не липсват и светът, който е изграден от Ейми Плъм не е никак лош.

Всичко до почти краят на книгата е почти нормално относно самата идея, но в последните няколко страници се поява и персонажът, който трябва да сритва задници. И въпреки всичко през което преминава всеки един от тази книга, то краят е напълно удовлетворяващ читателя.

“I have to warn you that my bedroom isn't the best place to stage an assault on me. It's where I'm at my weakest, with my bed a mere twenty feet away.”

20 юли 2015 г.

„Огнената наследница“ на Сара Дж. Маас

Последните няколко страници ме разбиха и всичко приключи прекалено неочаквано, въпреки намаляващите страници.

Историята на Селена продължава и в третата книга ние я виждаме като обвиняваща се за смъртта на любимите си хора, които не е могла да спаси - родителите си, Сам, Нехемия.
Биват ни разкрити моменти от живота й, които не са споменавани в предишните две книги.

В "Огнена наследница" срещаме няколко нови герои, които за пореден път са изградени на добро ниво и дори и да не ти допадат - няма как да не ти се понрави начина по който ги е описала Сара Дж. Маас.
Манон е вещица, която в началото не ме бе заинтригувала; но с напредването на участието й в главите си изградих представа за нея по-добра от тази на баба й или някоя от останалите вещици, участващи в това събитие.

Едион пък ми се стори симпатичен още при първата му поява, въпреки държанието му. Особено ме зарадва това, че не бе този за който кралят си мислеше, че е и се оказа добро момче, което обаче си спечели яростта на този, които е причината за всичко случващо се в живота на главните герои. Това бе другата причина да стане от любимците ми в тази книга.

Сорша и връзката й с Дориан не ми се понрави в началото, най-вероятно защото го шипвах със Селена, но пък това, че двамата си имаха своите моменти на щастие нямаше как да ме остави разочарована, въпреки нелепият край. Заслужаваха да бъдат щастливи. Но често казано - повече страдах заради Нехемия отколкото за Сорша, нищо, че тя бе поредната жертва на кралят и не заслужаваше тази си съдба.

Дориан беше още по-уверен от първата книга. Издигна ми се в очите и видях порастване в персонажа му от началото на тази история. Вече не беше онова сплашено момче или пък това от магията в "Среднощна корона". Тук той се изправи пред баща си за да защити най-добрият си приятел и сега е в капан, кой ще използва така родният си син? Това беше още една причина за ненавиждането на краля. Още в онзи момент, когато той, Сорша, капитанът и Едион бяха изправени пред бащата му, знаех, че все някой от тях скоро няма да бъде сред живите и щеше да бъде оплакван.

Роуан, макар и първата им среща с главната героиня да бе по-различна, беше онова загадъчно момче, преживяло загуба и това предизвикваше лошото му държание. Въпреки всичко бе един от най-интересните ми, и любими, персонажи в "Огнената наследница"

Селена за пореден път ни доказа колко силна може да бъде в действителност, въпреки преживяното и всичката болка, която е била през цялото време в нея. Накрая обаче, както винаги, тя се изправи на крака и е готова на всичко за да спаси и защити тези, които обича. Дори и да сме смятали, че детството й е било тежко от предишните книги, то след прочита на тази разбираме и каква загуба я е сполетяла отново в нощта, когато вижда родителите си убити.

Действието, макар и да започва с по-бавно темпо, се развива в повече от добра посока и едва ли може да останем недоволни от краят на третата книга, която ни подтиква да желаем прочита на "Queen of Shadows" колкото се може по-скоро.
 “She was Aelin Ashryver Galathynius—­and she would not be afraid.”

19 юли 2015 г.

„Красива сватба“ на Джейми Макгуайър

Знаем, че сватбата на Аби Абърнати и Травис Мадокс се е състояла, но какви мисли са плуждаели по същото време в главите на двамата главни герои?

Когато за пръв попаднах на тези книги вниманието ми бе заинтригуване; и признавам - бяха на ниво, но случващото се между Абърнати и Мадокс беше малко creepy, особено първата част (втората е от гледната точка на Травис, доколкото се сещам)

В тази част ни се разкриват повече неща относно сватбата на Травис и Аби, как се развиват нещата помежду им в този така важен период, както и неща, които не разбираме от последните страници на „Ходещо бедствие“.
Има читатели, които са сметнали, че щеше да е по-добре без тази допълваща част, понеже епилогът е един добър завършек с тази цялостна картина на семейство Мадокс - Травис, Аби и децата им и няма нужда от пояснения.
Но пък от друга страна има и такива, които смятат, че това е нужно заради по-горе споменати причини.
Не малко неща сполетяват действащите лица, ала това не е пречка да се съберат. 

Тук главните действащи лица са младоженците, а останалите персонажи от предишните две части присъстват повече към последните страници.
За пореден път се убедих в това, колко харесвам не само Аби и Травис, но и Шепли и Америка, но държанието на родителите на Америка беше достатъчно хубаво за да ме накарат да се усмихна. Начинът по който се грижат и за Аби, без да им е родна дъщеря, е впечатляващ и понякога наистина ми се искаше двете с Америка да бъдат сестри. Писмото, което обаче Абърнати получи беше трогателно и най-хубаво нещо.
Историята на главните ни герои е красива, въпреки всички препятствия между любовта им и жертвите, които трябва да направят за да защитят половинката си.

“I know you know I love you. What you may not know is that there is nothing I want more than to be your husband. But if you’re not ready, I’ll wait for you, Pigeon. I’m not going anywhere. I mean, yeah. I want this, but only if you do. I just . . . I need you to know that you can open this door and we can walk down the aisle, or we can get a taxi and go home. Either way, I love you.”

18 юли 2015 г.

The Zombie Apocalypse Book Tag

Преди време направих този таг, но така и не го публикувах. Благодаря все пак на El Sch, че ме тагна.

Правила:
Трябва да избереш 5 книги, има 10 въпроси и една книга отговаря на два. Отваряш на произволна страница и чието име първо прочетеш- то е отговорът на въпроса.

Избраните книги са:
1. "Паднали ангели" на Лорън Кейт
2. "Ангел с часовников механизъм" на Касандра Клеър
3. "Елинор и Парк" на Р. Роуъл
4. "Рубиненочервено" на К. Гир
5. "Пробуждането" К. Армстронг


Книга №1: "Паднали Ангели"



1. Кой ще е първият човек, който ще умре? - Габ. Искаше ми се обаче да е Кам, въпреки че ми харесваше като персонаж.
2. Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата? - Лус.

Книга №2: "Ангел с часовников механизъм"
3. Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби? - Теса.

4. Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата? - Нат.
Книга №3: "Елинор и Парк"
няма общо с тага, ама обичам тая картинка. :3

5. Кой е идиота на отбора? - Ричи.

6. Кой е мозъкът на отбора? - Парк.
Книга №4: "Рубиненочервено"
7. Кой е лечителя на отбора? - Господин Джордж.

8. Кой е експерта по оръжия? - Джеймс. Искаше ми се да е Гидиън, уф.
Книга №5: "Пробуждането"
9. Кой е отборният боец? - Саймън.
10. Кой е капитана на отбора? - Тори.
Тагвам: всеки, който желае да отговори на въпросите.

14 юли 2015 г.

„Хартиени градове“ от Джон Грийн.

http://egmontbulgaria.com/product-images/19/74/9789542710752.jpgГлавната причина да започна тази книга беше, че исках да я прочета преди излизането на филма за да мога да я оценя по-реално, ако случайно филма ми допадне повече.
Това е третата книга на Джон Грийн, която чета и може би ми хареса най-много за разлика от предишните две, въпреки че все още смятам, че това не е моят автор.

Идеята се развива около Куентин, очевидно влюбен в главната героиня, и непредсказуемата Марго. Една вечер тя навлиза през прозореца в стаята му и двамата поемат по едно малко приключение из собственият си град, но на следващият ден тя изчезва, като след нея биват оставени следи, а Кю поема предизвикателството да се опита да я открие.

 В книгата се премесени чувства на смях, тъга, но и драматичност. Нещо, което би се харесало на тези, които харесват начинът на писане на Джон Грийн.
На някои най-вероятно няма пък да им се хареса начинът по който постъпва Марго и това, че групата приятели - Куентин, Бен, Лейси и Рейдар, отдават повече време за да помогнат на Кю да я намери, който е изпълнен и с тревожни мисли относно нейното изчезване.

“If you don't imagine, nothing ever happens at all.”
Кю тепърва го опознаваме в книгата; в началото изглежда по-страхлив отколкото всъщност е и след като поема по пътя да открие Марго виждаме негова по-безстрашна версия.
Марго пък не заслужава толкова лоши коментари относно себе си, понеже единственото, което тя прави е да замине от града в който е живяла без да нарани никого; единственото лошо в това е, че това се отразява и на групата приятели.
Лейси, Бен и Рейдар - макар и да не им е наблегнато толкова много и да не участват в цялата история около двамата главни герои, цялостната група се оформя след изчезването на Марго, а преди това са били са Бен, Рейдар и Кю. Нещата обаче винаги се променят и заедно поемат приключението, което може и да не завърши толкова добре, колкото се надяват.

Краят е добър в предвид всичко, което се случва помежду главните герои и техните личности.

“As long as we don't die, this is gonna be one hell of a story.”

13 юли 2015 г.

The Sick Book Tag

1. Диабет- сладка книга, наистина сладка. - "Тетрадката" и книгите на Стефани Пъркинс.

2. Едра шарка- книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш. - "Завинаги", едва я завърших, so no, thanks

3. Грип- книга, която се разпространява като вирус. - "Гондолата на времето"

4. Цикъл- книга, която четеш всеки месец, година или просто често. - не препрочитам книги, особено любими, само отделни моменти и то по-рядко; най-често съм чела "Скай" и "Хари Потър и Даровете на смъртта"

5. Безсъние- книга, която те е държала будна цяла нощ. - "Принцеса с часовников механизъм", буквално седях до четири сутринта за да я завърша.

6. Амнезия- книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление. - странно е, но такава няма; освен ако не броим от задължителната литература?
7. Астма- книга, която те остави без дъх. - "Стъкления трон", толкова много си я обичам. ♥

8. Недохранване- книга, която не дава храна за размисъл (едно наум, че забравих израза и две наум, че иначе няма смисъл с "болестта".) - "Паднали ангели"
9. Travel sickness (мислях си за морска болест, ама не е същото)- книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството. - "Скъпоценни камъни", единственото с пътуване във времето, което съм прочела до сега.

Таг: El Sch & Ники

„Наследницата“ от Кийра Кас

Историята на Максън и Америка продължава относно тяхната дъщеря - Идлин, която е поставена през своя Избор, въпреки че не го желае. В книгата виждаме и другите герои, които са част от семейството като братята й и леля й Мей. А още по-вълнуващо е това, че тя е изправена пред 35 момчета. (кой не би искал това?)

Книгата е завладяваща точно като предишните три книги и напълно заслужава вниманието си.
Действието се развива по особено добър начин, като имам усещането, че само аз не се дразнех толкова на характера на Идлин, навярно защото за напред тя ще бъде глава на Илея и още от малка е израснала с тази тежест.
По-късно обаче има лека промяна в държанието й, която лесно се забелязва.
В четвъртата част на плануваната някога трилогия има любов, тъга, щастие и сълзи, като е доста добро продължение на "Единствената" и разбира се, не липсват безинтересни моменти.

Нормално ли е Арън да е един от любимите ми персонажи в книгата? Начинът по който се държеше със сестра си беше супер мил, държеше се като истински брат и въобще не му личеше, че е от това семейство. И разбира се любовта му към Камила също не ме остави безучастна, дори отчасти ми хареса това, че макар и да можеше да загуби сестра си, за колкото и време да е, просто рискува и направи тази стъпка. (последствията обаче бяха други)
Другите й братя далеч не бяха по-изостанали; те също се превърнаха в едни от любимите ми персонажи, въпреки че на тях не им беше наблегнато чак толкова.

Колкото до кандидатите съм раздвоена между двама, а единият просто ми е на сърце и искам да го видя щастлив най-скоро време.
Кайл- който ми е най-любим и искрено се надявам той да бъде нейният избор; връзката, която имат те двамата от деца е доста очарователна и някак най-издръжлива по една или друга причина. Онези моменти помежду им направо ме караха да се разтапям все едно съм парче шоколад изложена през лятото на слънце.
Иън - от части толкова мистериозен и секси, а от друга разбиращ. (не, че останалите двама не го правят, напротив)
Ерик - заобичах го още в първите няколко глави, когато се появи. Заслужава да намери щастието си, дори и да не е с Идлин.

В края на краищата Идлин, макар и малко високомерна в началото, е изпълнена с тежестта на короната и въпреки това е смела и решителна, точно каквото и трябва й да бъде, разбира се без отсъствието на любовта.

“You are Eadlyn Schreave. You are the next person in line to run this country, and you will be the
first girl to do it on your own. No one,” I said, “is as powerful as you.”

1 юли 2015 г.

June Wrap Up & July TBR

Честита ваканция на всички, поне на тези, които завършиха едва днес. Аз пък ще му мисля догодина.
През изминалият месец прочетох и четирите книги от списъкът си заедно с още три. Гордея се със себе си, при положение че трудно изпълнявам неща по списък, а и месеца не ми беше толкова натоварен (въпреки читателският застой)

1) "Смарагдовозелено" на К. Гир зае първо място. Не смятам, че книгата беше чак толкова лоша, въпреки че мнението ми съвсем мъничко се промени след като обмислих действията и героите малко след написаното й ревю. Но въпреки това бях щастлива от краят, нищо че очаквах да е по-различен. Цялото ревю тук.

2) "Завинаги" на М. Стийвотър и бях горда от себе си, че след пет месеца зарязана от света, книгата беше довършена за два дни. Не беше най-добрият ми рекорд, ала този път бях сигурна в това, че ще я довърша и го направих. Мнението ми за третата книга беше малко по-различно от доброто с което бях останала от първите две. Не знам дали това се дължеше на промяната в Грейс и че тя не бе същият човек или не ми беше в този момент до върколаци и всичко ми дойде too much drama. Обаче пак си обичам Сам, както и Коул, който страшно много исках да се събере с Изабел.

3) "Дни на кръв и звездна светлина" на Л. Тейлър и бях просто разочарована от това, че не се бях взела в ръце по-рано и не я бях прочела до край преди няколко месеца. Не мисля, че трилогията е някоя, която не заслужава внимание; може би само в началото е малко по-трудно да навлезеш в нещата, но накрая всичко ти се изяснява. И всъщност адски ми хареса краят й; Акива си е такова сладурче, а и се надявам, че той и Кару ще имат малко по-добри отношения в "Сънища за богове и чудовища".

4) "Стъкления трон" на С. Дж. Маас, която обожавам; харесва ми начина по който се държеше Селена, отношенията и между Дориан и тези с Каол (нищо, че не ги виждам по някакъв различен начин освен just friends) На моменти когато четях се сещах за "Изборът" и моментите между Америка и Максън, но книгите всъщност нямат почти нищо общо и са напълно различни. Това допълнително подсили любовта ми към тях и сега тръпна в очакване да разбера какво ще се случи между Дориан и Селена във втората част. Цялото ревю тук.

5) "Аз преди теб" на Дж. Мойс; не знам какво да кажа относно нея, всичко е в ревюто тук, а макар че измина време от прочита й, все още не мога да осмисля някои неща. Хареса ми, в това няма никаква съмнение и не съжалявам за тези три дни, които и отделих. Историята не беше болезнено-сладникава, но пък изпълнена с пълноценни мисли относно как трябва да изживеем живота си по свой начин.

6) "Елинор и Парк" на Р. Роуъл. Всичко е точно и ясно казано в ревюто й.

7) "Среднощна корона" на Сара Дж. Маас. Бях разочарована от себе си, че не прочетох книгите по-рано, а сега тръпна в очакване предвид интереса ми, който се засили с тази книга. В момента съм куп от емоции. Цялото ревю тук.

Какво смятам да прочета през юли.

1) "Ангел с часовников механизъм" на К. Клеър - така и така съм започнала да довършвам книги от преди месеци; рано или късно и тази трябва да се присъедини към тях.
2) "Сънища за богове и чудовища" на Л. Тейлър
3) "Първият гроб отдясно" на Д. Джоунс - резюмето и ме заинтригува, а ревютo на Юли допълнително ми привлече интереса.
 Може би ще се захване и с прочита на "Крадеца на праскови", макар че едва ли ще ми е до нея. 

„Среднощна корона“ от Сара Дж. Маас

http://egmontbulgaria.com/product-images/21/90/9789542712176.jpgТочно това очаквах да се случи в първата книга; не мога дори да си представя нещо по-подходящо и добро като продължение на "Стъкления трон". Останах очарована от тази част, беше доста по-завладяваща.
И искрено мога да заявя, че втората част на книгата ми допадна доста повече и интереса ми се засили щом дойде съществената част.

В "Среднощна корона" е наблегнато повече върху взаимоотношенията между Каол и Селена, вместо между Селена и Дориан, това бе и причината Каол да ми се стори по-симпатичен тук, за разлика от първата книга. Но въпреки това, една малка част в мен не ги признава като двойка. Наистина ми допаднаха моментите помежду им, бяха сладки и имаха щастието, което и двамата от край време заслужават, както и че Селена най-накрая откри някой след смъртта на Сам.
Издразни ме това, че Каол не сподели на Селена относно разговора на Нехемия с кралят. Все едно й няма доверие.
Относно Дориан. Чертата, която не престава да ме човърка е, че макар тук той да открива нещо за себе си, все още продължава да ми изглежда по-сплашен от обикновено, интересно ми е дали ще бъде по-смел в следващата книга.

Краят бе разтърсващ из основи, макар че авторката постепенно ни подготвяше за отговори, чиито ние нямахме търпение да научим.
И дойде момента в който видях малко по-чувствителната Селена, нещо, което не бяхме срещали до сега.
Магията е тук дами и господа, а нещата стават все по-интересни откъм страна кралят и случващото се в страната му.
Някои от персонажите претърпяха известни промени, а сега, когато знаем отговори на някои от въпросите си, нещата започват да става все по-вълнуващи.

“But death was her curse and her gift, and death had been her good friend these long, long years.”