петък, 20 февруари 2015 г.

Top 12 favorite book quotes

Защото, понякога, дори и спомените си отиват. И тогава не ти остава нищо.” 
—  Къде си, Аляска?
 Имах чувството, че да изгубиш човекът, с когото си създал спомени, означава да изгубиш самите спомени.
—  Вината в нашите звезди
"- Значи си ме следил? Шпионирал си ме? За да докажеш, че прибягвам до внушението?
-  Не. Всъщност те следях най-вече, защото те харесвам. Внушението беше допълнителна премия."
—  Академия за вампири
 "- Къде отиваш? - попита ме.
- Да разбия нечие сърце. - отвърнах"
—  Ледено ухапване из "Академия за вампири"
"- Винаги ще те обичам.
-Това се очакваше да го кажа аз."
—  Кръвно обещание из "Академия за вампири"

 "Ах, дъще - пророни. - На осемнадесет и вече си обвинена  в убийство, оказала си помощ на осъдени престъпници и си оставила след себе си повече мъртъвци, отколкото мнозина пазители някога ще видят. - Замълча. - Не бих могъл да съм по-горд."
—  Последна саможертва из "Академия за вампири"

"- Ние обичаме да се размножаваме. Това е едно от любимите ни неща."
— Град от кости из "Реликвите на смъртните"

"- Какво искаш да ти кажа? Истината? Истината е, че обичам Саймън както трябва да обичам теб и ми се искаше той да беше моят брат, не ти, но не мога да направя нищо, както и ти."

— Град от пепел из "Реликвите на смъртните"

"- Обичам те, Клеъри. Повече от всякога. Боже! Повече, отколкото би трябвало. Знаеш това, нали? "

— из "Реликвите на смъртните"
„ - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".“
— из "Малкият принц"

 "- Няма значение какъв е роден някой, а в какво ще се превърне." 
— Хари Потър и Огненият Бокал из "Хари Потър"

" Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му."
Хари Потър и Стаята на тайните
из "Хари Потър"

понеделник, 16 февруари 2015 г.

„Без Хоуп“ и „Да изгубиш Хоуп“ от Колийн Хувър

Връзката между Скай и Дийн ме очарова. Сюжетна линия през периода, когато прочетох книгите ме остави поразена и поставих рекорд за прочитането на двете книги на К. Хувър.

В първата книга, всичко на пръв поглед изглежда нормално, докато не разбираме същността между главните герои и тяхната връзка, която е все едно изградена преди да се срещнат, всеки би разбрал това ако е чел поне една от посочените книги.
Нещата до момента в който истината излиза наяве, се развиват по най-нормалният начин. Чувствата между Скай и Дийн са по-силни от тези, които изпитват връстниците им на тяхната възраст, но причината за това също се подразбира в следващите глави, може би едни от най-последните, когато цялата предистория ни бива разкрита.

Наистина момента в който Скай научи нещо за себе си, нещо, което наистина е било част от нейната същност, същността на Хоуп, бе един от най-интересните моменти в първата книга. И това ми хареса също - автора не проточваше събитията, нито пък ги забързваше. Последните няколко страници отлетяха с бърза скорост и накрая докато го осъзнаеш - си разбрал цялата история между главните герои.
Сюжета се развива по-доста интересен начин, но ако нещата зависят от прочита само на резюмето, то там нещата са описани малко по-сухо и скучно, все едно е нещо напълно банално. Всъщност до сега не съм чела книга с подобен сюжет, което накрая се оказа доста по-различно от това, което очаквах, а и ме заинтригува.
В историята между главните герои има доста чувства, любовта въпреки всичко си остава до края и не сме лишени въпреки всичко от добрия финал.

Разкрито ни бе и миналото на Хоуп, което всъщност е напълно незаслужени и може би наистина не биваше да разбира какво й е причинил баща й след смъртта на майка й. Нещо, което едно малко дете, момиченце, не бива да й бъде отнето или причинено дори от собственият й баща или друг роднина. Тя е прекалено малка, а това, което се е случило е било прекалено жестоко.
Връзката между Дийн и Скай се задълбочава, а въпреки всичко той е до нея и не я оставя. Подкрепя я, защото нещата между тях са повече от това, което изглежда на пръв поглед.
"Продължавам да съществувам, той също продължава да съществува, само дето вече не съществуваме заедно."
В "Да изгубиш Хоуп" нещата се развиват под малко по-различен ъгъл; тук ни се разкрива начина по който се чувства главният герой след смъртта на сестра си, как преживява всичко до срещата им със Скай; емоциите на места го превземат и просто няма начин да не те разчустват. Тук разбира как е изгубил двете си най-ценни момичета до този период в живота си - малката Хоуп и няколко години по-късно, сестра си. Всички я наричат слаба, а понякога той също има чувството, че не предвидил това събитие; въпреки че не подозира какво е преживяла като десет годишна сестра му и как всичко се натрупва до онзи ден в който тя се самоубива.
След всичко което се случва относно разкриването на истината относно Хоуп, след чувствата през които преминават както той, то така и Скай, всичко се нарежда добре помежду им и финала е най-добрият, който можеше да се напише относно тези събития.
Холдър разбира всичко относно сестра си, какво й се е случило когато е била на десет и как се е променил живота и от тогава. Но всичко започва след изчезването на Хоуп, поредица от събития заедно с нейното изчезване се нареждат в класациите.
Тринайсете години през които Хоуп не бива открита, се оказват прекалено объркани за живота на младото момче, което въпреки всичко обаче, така й не се отказва. Въпреки че се смята за "безнадежден случай".